Каменният кръг [bg]

— Не очаквах да го направи, преди да минат поне още две-три години — каза Джейми, като държеше главата на племенника си, а той повръщаше в плювалника, който държах.

— Да, той все бърза — отвърна примирено Иън. — Научи се да ходи, преди да може да стои, и винаги се катурваше в огъня, в казана с вода или в кочината, или в краварника. — Потупа кльощавия тресящ се врат. — Давай, момче, изкарай го.

След малко момчето бе свито на изтощена купчинка на дивана, за да се възстанови от ефектите на дима, емоциите и твърде много портър под строгия надзор на чичо си и баща си.

— Къде е проклетият чай, който поръчах? — Джейми посегна нетърпеливо към звънеца, но аз го спрях. Явно домакинството в бардака все още не бе въведено в ред след вълнуващата сутрин.

— Недей. Ще ида да донеса — казах аз. Взех плювалника и го отнесох с мен, протегнала ръка пред себе си, и чух как Иън казва вразумяващо: — Виж какво, глупако…

Открих кухнята без трудности и взех необходимите провизии. Надявах се Джейми и Иън да оставят на момчето пет минути отдих, не само заради него, но и за да не пропусна нищо от историята му.

Явно бях пропуснала нещо; защото, когато се върнах в дневната, отново се усещаше напрежение, а Младия Иън погледна нагоре и бързо извърна очи. Джейми беше непроницаем, както обикновено, но големия Иън изглеждаше изчервен почти колкото сина си. Тръгна да вземе подноса от мен, като мърмореше благодарности, но не ме погледна.

Вдигнах вежда към Джейми, който ми се усмихна леко и сви рамене. Аз също свих рамене и взех една купа от подноса.

— Хляб и мляко — казах и я подадох на Младия Иън, който веднага доби по-щастлив вид.

— Горещ чай — добавих и подадох каната на баща му.

— Уиски — подадох бутилката на Джейми, — и студен чай за изгарянията. — Махнах капака от последната купа, в която няколко салфетки се киснеха в студен чай.

— Студен чай ли? — Джейми вдигна вежди. — Готвачката няма ли масло?

— Не се слага масло на изгаряния — казах му аз. — Сок от алое или сок от плантан или живовляк, но готвачката няма такива. Студеният чай е най-добрият ни вариант.

Наложих мехурите по ръцете и предмишниците на момчето и попих нежно аленото му лице с напоени в чай салфетки, докато Джейми и Иън се гощаваха с чай и уиски, след което всички седнахме освежени, за да чуем остатъка от историята на Иън.

— Ами — започна той — повървях из града, чудех се какво да направя. Накрая главата ми малко се проясни и реших, че ако мъжът, когото следвах, върви от кръчма на кръчма по главната улица, ако ида до другия край и тръгна нагоре по улицата, може да го срещна по пътя.