Операция „Червена буря“ [bg]
- Автор: Клэнси Том, Бонд Ларри
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Калпазанов
- ISBN: 9541701175
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Червена буря“ [bg]». Краткое содержание книги:
„Книга, от чийто реализъм те полазват тръпки… Прочетете една глава и няма да се спрете, докато не изчетете целия роман.“ Нюздей
„В този роман има много повече напрежение, отколкото в която и да е друга книга.“ Уошингтън таймс
Напрежението нарастваше постепенно, след което се задържаше на едно равнище. Годините на обучение си казваха думата. Само за няколко секунди данните биваха обработвани, картографирани и нанесени върху картата и екипажът реагираше в съответствие с тях. Хората на подводницата сякаш изведнъж се бяха слели с машините, на които работеха, изключвайки напълно всякакви чувства и потискайки емоциите си. Само потните им чела издаваха, че те в крайна сметка бяха просто хора, а не машини. Целият екипаж зависеше от хидроакустиците. Звуковата енергия беше единственият източник на информация за това, което ставаше край тях, и отчитането на всеки нов пеленг даваше начало на трескава дейност. Целите на подводницата очевидно се движеха на зигзаг и това още повече затрудняваше изчисляването на разстоянията.
— Хидролокатор до щурмовия център! Активен хидролокатор близо до левия борд! Мисля, че е под пласта.
— Пълен дясно на борд, две трети напред — заповяда незабавно старпомът.
Маккафърти отиде в хидролокаторното отделение и си сложи чифт слушалки. Писукането беше силно, но… изкривено. Ако буят се намираше под температурния слой, сигналите, които той изпращаше нагоре, нямаше да могат да засекат подводницата… вероятно.
— Сила на сигнала? — попита капитанът.
— Силен — отвърна главният хидроакустик. — Шансовете да са ни засекли са петдесет на петдесет. Ако се отдалечим на още петстотин ярда, със сигурност ще излезем извън обсега им.
— Добре, те не могат да наблюдават всичките си буйове едновременно.
Старпомът премести „Чикаго“ на хиляда ярда встрани, преди да я върне към основния й курс. Над тях кръжаха самолети „Беър-Ф“ за ПЛБ, въоръжени със самонасочващи се торпеда и с екипажи, чиято единствена задача беше да се вслушват в сигналите, изпращани от хидроакустичните буйове. Колко добри бяха буйовете и екипажите на самолетите? Това беше нещо, което екипажът на подводницата не знаеше. Изминаха три напрегнати минути, без да се случи нищо.
— Една трета напред, минете вляво към три-две-едно — заповяда старпомът. Подводницата беше преминала през редицата буйове. До целта й оставаха още три такива редици. „Чикаго“ вече беше успяла да определи разстоянията до три от ескортните кораби, но все още нямаше данни за разстоянието до „Киров“.
— Добре, момчета, самолетите са зад нас. Така ще имаме една грижа по-малко. Разстояние до най-близкия кораб? — попита Маккафърти отговарящият за захода офицер.
— Двадесет и шест хиляди ярда. Според нас корабът е от клас „Современний“. „Крестата“ се намира на пет хиляди ярда източно от него и е включил бордовия и VDS хидролокатора си. — Маккафърти кимна. Хидролокаторът с променлива дълбочина (VDS) вероятно се намираше под пласта и възможността да ги засече, беше нищожна. С бордовия хидролокатор трябваше да внимават, но и той нямаше да им създава проблеми още известно време. „Добре, — помисли си капитанът, — нещата вървят горе-долу по плана.“
— Хидролокатор до командния център, торпеда във водата, пеленг три-две-нула! Слаб сигнал. Повтарям, торпеда във водата, три-две-нула, пеленгът се променя… току-що се включиха множество активни хидролокатори. Получаваме увеличени шумове от витлата на всички контакти. — Преди хидроакустикът да завърши доклада си, Маккафърти се намираше обратно в хидролокаторното помещение.
— Пеленгът на торпедото променя ли се?
— Да! Движи се отляво-надясно… за бога, мисля, че някой атакува руснаците. Сблъсък! — Старшината заби пръст в екрана. Точно върху пеленга на „Киров“ се появи серия от три ярки петна. Екранът сякаш полудя. Ниско– и средночестотният сегмент се изпълниха с линиите на активни хидролокатори. Линиите, които указваха корабите, станаха по-ярки, когато корабите увеличаваха скоростта си и променяха посоката си.
— Вторична експлозия на този контакт… мамка му! Множество експлозии във водата. Нещо здравата тресе водата, вероятно са дълбочинни бомби. Още едно торпедо, много е далеч, пеленгът му се променя отдясно наляво.
Екранът не беше чак толкова сложен, но на Маккафърти му беше трудно да разбере информацията, която беше изобразена на него. Старшината разшири времевата скала, за да улесни капитана, но дори и тогава само главният хидроакустик и опитните му помощници можеха да разчетат данните.
— Шкипер, изглежда, че някой се е промъкнал между тях и ги е нападнал. „Киров“ беше улучен три пъти и сега руснаците се опитват да открият нападателя. Тези два кораба изглежда приближават нещо. Аз… още едно торпедо във водата, не знам чие е. Ле-ле, погледнете всичките тези експлозии!