Мозайка от убийства [bg]

Тя ме поздрави официално и ме поведе към горния етаж, където беше основната всекидневна — стаята се простираше по цялата дължина на къщата, с чудесна гледка към Брадфорд на Ейвън и по-нататък, към Мендипските възвишения. Обзавеждането беше модерна интерпретация на традиционен стил и изглеждаше скъпо. Беше сервирала обяда — пушена сьомга, салата и ръчен хляб. Предложи ми вино, но аз предпочетох газирана вода.

— Видях те на погребението — каза ми тя, след като седна срещу мен. — Съжалявам, че не ти се обадих, но Фреди бързаше да си тръгваме. Съжалявам, но той не е тук. Днес има ден на отворени врати в Лондон, който не искаше да изпусне.

— Така ли?

— Да, ще кандидатства в колежа по изящни изкуства „Сейнт Мартине“. Иска да завърши курс по керамика.

Тя бързо добави:

— На него никак не му се идваше във Фрамлингам, нали разбираш?

— Доста се изненадах, когато те видях.

— Той ми беше съпруг, Сюзан. И баща на Фреди. Реших да дойдем още когато разбрах, че е мъртъв. Струваше ми се, че това ще се отрази добре на Фреди. Той понесе доста тежко случилото се. По-тежко от мен, бих казала. Мислех си, че така ще може да затвори тази страница от живота си.

— Така ли стана?

— Ами не. По целия път дотам се оплакваше, а по пътя обратно не каза нито дума. Не си свали слушалките на айпада. Въпреки това не съжалявам, че дойдохме. Струваше ми се, че така е правилно.

Мелиса…

Поколебах се, преди да продължа. Сега започваше трудната част от разговора.

— Исках да попитам за теб и Алан. Има някои неща, които ми е трудно да разбера.

— Да, и аз се питах защо ще си правиш труда да идваш чак дотук.

По телефона й бях обяснила, че издирвам липсващите глави, и се опитвам да разбера защо се е самоубил Алан. Това обяснение явно й беше достатъчно, а определено не смятах да споменавам възможността да е бил убит.

— Не искам да те карам да се чувстваш неудобно — казах аз.

— Питай ме за каквото поискаш, Сюзан — каза тя, като се усмихна. — Бяхме разделени от шест години, а аз не се чувствам неудобно от това, което се е случило. Защо да е така? Разбира се, в началото ми беше много трудно. Аз наистина обичах Алан и не исках да го загубя. Но по някаква странна причина… Ти омъжена ли си?

— Не.

— Когато мъжът ти те изостави заради друг мъж, е някак по-лесно. Мисля си, че щях да се ядосам повече, ако беше по-млада жена. Но когато той ми каза за Джеймс, аз разбрах, че това е негов проблем — ако изобщо е проблем. Не можех да се обвинявам заради начина, по който се чувстваше.

— Подозираше ли нещо за това, докато бяхте женени?

— Ако говориш за сексуалната му ориентация, не. Съвсем не. Фреди се роди две години, след като се оженихме. Бих казала, че отношенията ни бяха съвсем нормални.