Последната империя

Келсайър поклати глава.

— Вин, въобще не смятам тяхната война да свършва — поне за известно време. Лорд Владетеля взема решенията, Министерството управлява неговите поданици, но всъщност благородниците са тези, които карат скаа да работят. Така че ако свалим достатъчно Къщи, властта ще рухне от само себе си. Не можем да се бием срещу цялата Последна империя — тя е твърде голяма. Но можем да я разклатим, да накараме отделните й части да се изправят едни срещу други.

— Трябва да влошим още отношенията между Къщите — обади се Доксон, докато прелистваше тефтера. — Аристокрацията се опира на финансовите си интереси и липсата на средства може да накара всяка от Къщите да рухне.

— Бриз, май ще са ни нужни някои от твоите връзки — рече Келсайър. — Досега само аз работех по въпроса за войната между Къщите — но ако искаме да разбуним града, преди гарнизонът да се е върнал, ще трябва да удесеторим усилията си.

— Добре — съгласи се Бриз. — Но трябва да внимавам да не ме познаят. Не мога да ходя на сбирки и официални срещи, така че ще се наложи да посещавам познатите ми по домовете им.

— Същото важи за теб, Докс — рече Келсайър.

— И сам се сетих — отвърна Доксон.

— И за двама ви ще е опасно — рече Келсайър. — Но бързината е от съществено значение. Вин остава главният ни шпионин — освен това ще очакваме от нея да разпространява смущаващи слухове. Всякакви неща, които да подсилват объркването сред благородниците.

— Вероятно ще трябва да насочим вниманието си към върховете — обади се Хам.

— Именно — потвърди Бриз. — Ако можем да накараме най-силните Къщи да изглеждат уязвими, враговете им вероятно ще дръзнат да им нанесат неочаквани удари. Едва когато Големите къщи рухнат, хората ще започнат да осъзнават, че те са тези, които поддържат икономиката.

Възцари се мълчание. После няколко глави се извърнаха към Вин.

— Какво? — попита тя.

— Къща Венчър, Вин — каза Доксон. — Най-влиятелната от всички Големи къщи.

— Ако Венчър падне, цялата Последна империя ще усети трусовете — добави Бриз.

Вин се замисли.

— Не всички от тях са лоши хора.

— Може би — отвърна Келсайър. — Но лорд Страф Венчър със сигурност принадлежи към тази категория, а семейството му е сред най-изтъкнатите в Последната империя. Къща Венчър трябва да рухне — а ти вече си близка с един от най-влиятелните й членове.

„Нали искаше да избягвам близостта с Елънд!“ — помисли си тя обидено.

— Бъди нащрек, дете — посъветва я Бриз. — Опитай се да измъкнеш от онзи момък сведения за финансовото състояние на Къщата. Потърси някаква пролука, а ние ще свършим останалото.

„Тъкмо от онези игри, които Елънд ненавижда“. Но споменът за екзекуциите бе твърде жив в съзнанието й. На тези зверства трябваше да се сложи край. Освен това… Елънд й бе признал, че не харесва баща си, нито своята Къща. Може би…