Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Тя бе видяла със собствените си очи какво бе станало с Майсторите, които бяха прекарали твърде много време в близък конкакт с вещерския камък и знаеше как се променяха чаросплетниците под влияние на нищожните дози прах от вещерски камъни, втъкан в Маските им. Враговете им явно използваха отломките от Арикарат, за да предизвикват мутации в създанията, които най-вероятно бяха рожби на други мутирали същества. Също като Ваятелите на плът, те променяха облика на бойците си. Създаваха Различни изчадия посредством привнесена отвън мутация и селективно развъждане. Така ли бяха възникнали челюстнците и гибелюсперите? Ами плужеците, чрез които управляваха хищниците си? Ами голнерите?
Изведнъж всички външни шумове заглъхнаха и Кайку започна да чува само звука на собственото си дишане. Омразата в нея заглушаваше всичко останало. Искаше й се да развихри своята кана и да унищожи това място, да погуби всички чаросплетници и да изличи завинаги всяка следа от чудовищните им деяния от лицето на света, който някога бе обичала. В съзнанието й внезапно изникна споменът за Тейн — жреца на Еню, който бе пожертвал живота си, за да спаси Лусия. Той беше посветил живота си на това да опознае и разбере тайните на природата. Навярно тази кошмарна гледка щеше да го съсипе. През цялото това време, през тези два века и половина чаросплетниците бяха усвоявали тъмното изкуство да рушат законите и принципите на Еню, като използваха тези отвратителни приспособления, за да имитират естствените процеси и да ги изкривяват по чудовищен начин, използвайки ги за гнусните си цели.
Нечия ръка докосна рамото й.
— Трябва да тръгваме — рече Тсата. Ткиуратците зад него вече излизаха през далечната врата на залата, а Сестрите вървяха подире им. Кайку понечи да го последва, ала в последния момент се спря до железните люлки и се обърна към предводителката на Аления орден.
— Кайлин — извика й тя и Нейно превъзходителство завъртя глава към нея, хвърляйки й въпросителен поглед. Очите им се срещнаха, тя видя онова, което се таеше във взора на Кайку, и й кимна безмълвно.
Когато и последният от ткиуратците излезе от помещението, двете Сестри се спряха до вратата. Приличаха на отчуждени близнаци, обединени само от начина, по който изглеждаха. Единственото общо нещо между тях беше еднаквата им цел.
По-младата жена махна с ръка и прозрачните утроби се пръснаха сред струи зеленикава течност. Уродливите ембриони се изсипаха на земята, а металните люлки се прекатуриха, освобождавайки се от зловещия си товар. Околоплодната течност заля пода и стигна чак до вратата, намокряйки ботушите на двете Сестри.
— Бих искала да променя решението ти, Кайку — въздъхна накрая Кайлин. — Остани с нас. Имаме нужда от твоята сила. Освен това можеш да научиш още толкова много неща от мен.
Ала по-младата Сестра се обърна и пое по коридора след отдалечаващите се ткиуратци. Предводителката на Аления орден остана загледана в противните ембриони, гърчещи се по пода, след което се обърна и я последва.
Скоро след това бяха нападнати от вещерите.
Кайлин първа усети, че нещо ще се случи. Зловредното въздействие на вещерския камък явно не възпрепятстваше способностите й до такава степен, както се отразяваше на Кайку. Тъмнокосата Сестра усещаше как нейната кана е ограничена до зрителните й възприятия; самите стени сякаш бяха просмукани с вещерски камък и бе изключително трудно да се чаросплита през него. До този момент предводителката на Аления орден само бе намеквала за върховните си умения, ала Кайку все повече и повече се убеждаваше, че тя и някои от най-опитните Сестри владееха своята кана до съвършенство.
Когато Кайлин почувства промяната в чаросплетието, тя веднага уведоми посестримите си за надвисналата заплаха. Самата битка беше кратка. Образите, които им изпрати, бяха свързани последователно с изненада, болка и сражение; след това съобщението й внезапно прекъсна, за да възвести последната картина — смърт. Вещерите бяха победили.
Когато претърсиха още десетина празни помещения, чаросплетниците ги нападнаха отново.
Този път Различните хищници нападнаха по-голяма група Сестри и ткиуратци и мисловната картина беше далеч по-ясна. Чаросплетниците знаеха, че имаха най-голям шанс, когато посестримите бяха разпръснати, ето защо се възползваха от обстоятелството, че нашествениците трябваше да се разделят, докато претърсваха пустите помещения. Именно поради тази причина ги бяха подмамили в подземията на Адерач.