Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
Това обаче не беше обичайна за вещерите тактика, помисли си Кайку. Ако имаха безспорно числено превъзходство, щяха да ги атакуват директно. Сегашните им действия говореха само за едно — чаросплетниците се опитваха да печелят време и да отлагат сблъсъка до пристигането на подкрепленията им.
Прогнозата на Кайлин се бе сбъднала. Силите на Реки бяха отклонили вниманието им и вещерите бяха изпратили по-голямата част от отрядите си на юг, поради което сега не разполагаха с нужния брой Различни зверове, за да се защитят.
Втората група Сестри не се даде толкова лесно. Ткиуратците оказаха яростна съпротива и битката още бушуваше, когато Кайку и Кайлин им се притекоха на помощ.
Различните хищници сякаш извираха от един страничен коридор и се нахвърляха ожесточено върху татуираните бойци. Атаката бе светкавична; чаросплетниците бяха успели да скрият присъствието на изчадията си от Сестрите, ала ефектът на изненадата бе разрушен от чуруликането на острилиите и воините от Окхамба успяха да отвърнат на нападението със закривените си куки. Коридорът бе достатъчно широк, за да могат седем-осем души да се сражават рамо до рамо, но освирепелите Различни, водени от неистово желание да се докопат до задните редици, се хвърлиха във въздуха, опитвайки се да прескочат ткиуратците, биещи се най-отпред. Това доведе до изкормването на много изчадия, понеже изложи уязвимите части на телата им под ударите на окхамбските остриета, ала покоси и доста от хората, които бяха премазани от чудовищата. Ткиуратците обаче погубваха враговете си с по-голяма бързина, отколкото самите те загиваха. Във всяка ръка имаше по една кнтха, която разрязваше сухожилия и мускули, пробиваше Различна плът и отбиваше удари. Татуираните мъже и жени се биеха с изключителна грация и движенията им бяха подчинени на някаква възхитителна хармония, която не позволяваше на ударите им да се засичат един друг дори и в тясното пространство на подземния проход.
Чаросплетниците бяха допуснали една голяма грешка. Ткиуратците бяха родени за близък бой. Оръжията им бяха специално пригодени за това и бойните им техники се бяха усъвършенствали в съответствие с тези изисквания. Животът в джунглите бе направил ударите им къси, бързи и пъргави, защото в противен случай закривените им куки за изкормване щяха да се заплетат в гъстата растителност наоколо, а светкавичните им реакции бяха шлифовани до съвършенство от столетията, които техният народ бе прекарал в едно от най-враждебните места на Близкия свят. Тук, сред клаустрофобичния затвор на подземните коридори, те лесно победиха Различните твари, които бяха свикнали с откритите пространства на планините.
Докато татуираните бойци посичаха противниците си, оплискани в кръв от главата до петите, Кайку и Сестрите избиваха чаросплетниците. Те бяха само четирима, което даваше числено превъзходство на Аления орден в отношение две към едно (и то само от посестримите в групата на Кайку). Онова, което последва, не беше битка, а клане. Жените ги връхлетяха сред невъобразим хаос от нишки и защитите на вещерите просто не издържаха. Сестрите се врязаха сред фибрите, изграждащи телата на чаросплетниците, и за по-малко от секунда ги превърнаха в огнени стълбове.
Следващият им ход бе да строшат вратовете на трите Възела, които контролираха Различните хищници, и зверовете се разбягаха панически, а някои дори се нахвърлиха един върху друг. Ткиуратците ги довършиха без никакви усилия.
Кайку потърси с поглед Тсата. Той дишаше тежко, целият плувнал в кръв, а бледозелените му очи горяха с онзи пламък, който тя съзираше само в моментите на ожесточена схватка. Тих и интровертен човек, в разгара на боя Тсата се превръщаше в безмилостен убиец. Тя се зачуди доколко тази жестокост беше част от него и дали някой ден щеше да се насочи към нея, ако останеше с него. Кой обаче можеше да каже? До каква степен го познаваше — ако го познаваше изобщо?
Тсата почувства погледа й и се обърна към нея. Изведнъж тъмнокосата жена изпита чувство за вина, сякаш ткиуратецът можеше да разбере за какво си мисли. В следващия момент обаче той отвърна безизразното си лице и групата продължи надолу по тъмния коридор.
Чаросплетниците ги нападнаха още три пъти в рамките на следващия един час. Другите групи Сестри, които претърсваха съседните участъци от подземията, също бяха нападани от различни по големина формации. Някои бяха поголовно избити, но други успяваха да отблъснат нападателите си. Отрядът на Кайлин, в който имаше осем жени от Аления орден, бе със сравнително големи шансове за победа срещу вещерите, но някои от другите групички нямаха този късмет.