Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Не съм сигурен — казвам му истината аз.
— Но познаваш това място, нали?
— О, да — изричам с чувство.
— Кажи ми — моли ме Хънт и именно сдържаността му до този момент да не ме разпитва толкова много, ме кара да му кажа.
Разказвам му за поета Джон Кийтс, за раждането му през 1795 г., за краткия му и често нещастен живот и за смъртта му от „туберкулоза“ през 1821 г. в Рим, далеч от приятелите и единствената му любов. Разказвам му за инсценираното ми „оздравяване“ точно в тази стая, за решението ми да приема името Джоузеф Севърн — художникът, останал с Кийтс до смъртта му — и накрая му разказвам за краткото си съществуване в Мрежата, когато слушах и наблюдавах, прокълнат да сънувам живота на поклонниците на Шрайка на Хиперион и другите.
— Сънища ли? — пита Хънт. — Искаш да кажеш, че дори сега сънуваш това, което става в Мрежата?
— Да. — Разказвам му сънищата за Гладстоун, за унищожаването на Небесна врата и Божия горичка, и обърканите видения от Хиперион.
Хънт се разхожда напред-назад в тясната стая и хвърля дълга сянка върху грубата стена.
— Ти можеш ли да се свързваш с тях?
— С тези, които сънувам ли? С Гладстоун? — За миг се замислям. — Не.
— Сигурен ли си?
Опитвам се да му обясня.
— Аз дори не участвам в тези сънища, Хънт. Нямам… нито глас, нито присъствам… няма начин да се свържа с онези, които сънувам.
— Но понякога сънуваш това, което мислят? Съзнавам, че е истина. Близо до истината.
— Усещам това, което чувстват те…
— Тогава не можеш ли да оставиш някаква следа в ума им… в паметта им? Да им съобщиш къде сме?
— Не.
Хънт се стоварва върху стола в основата на леглото ми. Изведнъж изглежда много стар.
— Лейт — казвам аз, — дори да можех да се свързвам с Гладстоун или другите — което не мога, — каква полза от това? Казах ти, че това копие на Старата Земя е в Облака на Магелан. Дори при квантов скок с хокингова скорост ще са нужни векове, за да успее някой да стигне при нас.
— Можем да ги предупредим — възразява Хънт и гласът му е толкова уморен, че звучи почти потиснато.
— Да ги предупредим за какво? Всички най-ужасни кошмари на Гладстоун се осъществяват пред очите й. Мислиш ли, че сега вярва на Техноцентъра? Точно затова той би могъл да ни отвлече така явно. Събитията се развиват прекалено бързо, за да може Гладстоун или който и да било в Хегемонията да се справи с тях.
Хънт разтърква очи, после подпира нос на пръстите си. Погледът му не е особено приятелски.
— Наистина ли си възстановена личност на поет? Не отвръщам нищо.
— Кажи някакви стихове. Докажи ми.
Поклащам глава. Късно е, и двамата сме уморени и уплашени, а сърцето ми още не е престанало бясно да тупти от кошмара, който беше нещо повече от кошмар. Няма да позволя на Хънт да ме ядоса.
— Хайде — настоява той. — Покажи ми, че си новата, подобрена версия на Бил Кийтс.
— Джон Кийтс — тихо го поправям аз.
— Както и да е. Хайде, Севърн. Или Джон. Или както би трябвало да те наричам. Кажи някакви стихове.
— Добре — съгласявам се аз, като отвръщам на погледа му. — Слушай.
— Не зная — казва Хънт. — Това не ми звучи като да е написано от поет, чиято репутация е устояла хиляда години. — Свивам рамене. — Тази нощ за Гладстоун ли сънува? Какво се случи, та стенеше?
— Не. Не беше за Гладстоун. Беше… истински кошмар за една промяна.
Хънт се изправя, взима лампата и се готви да отнесе единствената светлина от стаята. Чувам фонтана на площада и гълъбите на первазите.
— Утре — заявява той, — ще разберем всичко това и ще измислим начин да се върнем. Щом те могат да ни телепортират тук, значи трябва да има начин да се телепортираме у дома.
— Да — отвръщам аз, макар да знам, че не е вярно.
— Лека нощ — пожелава ми Хънт. — И никакви кошмари повече, нали?
— Никакви — обещавам, с пълното съзнание, че това е още по-малко вярно.
Монита издърпа ранения Касад настрани от Шрайка и изглежда задържа създанието при залива с протегната ръка, докато измъкна син жезъл от колана на пластокостюма си и го завъртя зад гърба си.