Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
На входната врата се заблъска силно. Всички се извърнаха натам. Фльор дотича уплашена от кухнята, Бил скочи на крака с насочена към вратата магическа пръчка, Хари, Рон и Хърмаяни сториха същото. Грипкук се смъкна нечуто под масата и изчезна от поглед.
— Кой е? — извика Бил.
— Аз съм, Ремус Джон Лупин! — отвърна през виещия вятър силен глас. Хари усети как го пробожда страх: какво ли се беше случило? — Аз съм върколак, женен съм за Нимфадора Тонкс и ти, Пазителя на тайната на „Черупката“, ми каза къде се намира тя и ми заръча, ако има нещо спешно да дойда!
— Лупин! — пророни Бил, после се завтече към вратата и рязко я отвори.
Ремус Лупин залитна през прага. Беше блед като платно, беше се загърнал в пътническо наметало, а прошарената му коса беше разрошена от вятъра. Изправи гръб, огледа стаята, за да види кой е в нея, после извика високо:
— Момче! Нарекохме го Тед, на бащата на Дора!
Хърмаяни нададе радостен писък.
— Какво?… Тонкс… Тонкс е родила?
— Да, да, роди — изкрещя Лупин.
Всички около масата завикаха радостно и въздъхнаха от облекчение, а Хърмаяни и Фльор възкликнаха в един глас:
— Честито!
Рон пък ахна:
— Лелеее, бебе!
Сякаш никога досега не бе чувал за такава чудесия.
— Да… да… момче — потвърди отново Лупин, който изглеждаше заслепен от собственото си щастие. Заобиколи масата и прегърна Хари, сякаш изобщо не е имало кавга в подземието на площад „Гримолд“. — Ти ще му бъдеш кръстник — рече той, след като пусна момчето.
— Аз ли? — изпелтечи Хари.
— Да, ти, разбира се… Дора е съгласна, никой не е по-достоен…
— Аз… да… амиии…
Хари беше изумен, потресен, възхитен: Бил бързо отиде да донесе вино, а Фльор се зае да убеждава Лупин да полеят случая.
— Не мога да стоя дълго, трябва да се връщам — обясни Лупин, като озари всички с усмивка: беше се подмладил с години, Хари никога не го беше виждал такъв. — Благодаря ти, благодаря ти, Бил!
След малко Бил вече беше напълнил бокалите, всички се изправиха и ги вдигнаха високо за наздравица.
— За Теди Ремус Лупин — каза Лупин, — велик магьосник в проект!
— На кого пррилича? — попита Фльор.
— Според мен на Дора, но тя мисли, че ми е одрал кожата. Почти без коса е. Изглеждаше черна, когато бебето се роди, но се кълна, че от час на час става все по-червена. Щом се прибера, нищо чудно и да е руса. Андромеда разправя, че косата на Тонкс е започнала да си мени цвета още от мига, когато се появила на бял свят. — Той пресуши бокала. — О, добре де, добре… хайде по още един — добави с грейнала усмивка, когато Бил понечи да му го напълни отново.
Вятърът брулеше малката къщурка, огънят подскачаше и пукаше и не след дълго Бил вече отваряше нова бутилка вино. Новината на Лупин сякаш ги беше преобразила, беше ги извадила за кратко от състоянието на обсада: вестта за нов живот им вдъхна въодушевление.
Единствен таласъмът сякаш си остана недокоснат от внезапно обзелото ги празнично настроение и след малко се измъкна в стаята, където сега се ширеше сам. Хари си мислеше, че само той го е забелязал, докато не видя, че Бил изпраща с поглед Грипкук, който вече се качваше по стълбите.
— Не… не… наистина трябва да се прибирам — рече накрая Лупин, след като отказа поредния бокал вино. Изправи се и пак се загърна с пътническото наметало. — Довиждане, довиждане… тия дни ще се опитам да ви донеса снимки… всички ще се зарадват много, че съм ви видял…
Пристегна наметалото и се сбогува, като прегърна жените и се ръкува с мъжете, после, все така грейнал, се върна в свирепата нощ.
— Хари — кръстник! — възкликна Бил, докато помагаха да се разчисти масата и влязоха заедно в кухнята. — Голяма чест! Поздравления!
Хари остави празните бокали, които носеше, а Бил затвори вратата след него, за да заглуши гласовете на другите, които продължаваха да празнуват шумно дори в отсъствието на Лупин.
— Всъщност, Хари, исках да си поговорим на четири очи. А не е лесно да издебна удобен случай, къщата е пълна с хора. — Бил се поколеба. — Хари, намислил си да правиш нещо с Грипкук. — Прозвуча не като въпрос, а като установен факт и Хари дори не помисли да отрича. Само погледна изчаквателно Бил. — Познавам ги аз таласъмите… Откакто съм завършил „Хогуортс“, работя към „Гринготс“. Доколкото изобщо може да съществува приятелство между магьосници и таласъми, имам приятели и сред тях… или по-точно, има таласъми, които познавам добре и ги харесвам. — Бил отново се подвоуми. — Хари, какво искаш от Грипкук и какво си му предложил в замяна?