Магьосникът

1

Онзи следобед, три дни след посещението на Роланд и Кътбърт при Кьос, Рой Дипейп и Клей Рейнолдс прекосиха коридора на горния етаж на „Почивка за пътника“ и стигнаха до просторната спалня на Корал Торин. Клей почука. Джонас им викна да влязат, било отворено.

Първото нещо, което Дипейп забеляза, когато влезе, беше сай Торин, седнала в люлеещото кресло до прозореца. Носеше пеньоар от бяла коприна и червен тюрбан. В скута си беше сложила плетивото. Дипейп изумено я погледна. Тя загадъчно се усмихна на двамата, каза:

— Здравейте, господа! — и отново раздвижи иглите за плетене. Навън канонадата продължаваше (младежта никога не може да изчака до големия ден; ако има фишеци под ръка, непременно трябва да им се палне фитилът), нервно изцвили кон, момчетата хрипливо се смееха.

Дипейп се обърна към Рейнолдс, който сви рамене и кръстоса ръце, за да придърпа краищата на наметалото си. По този начин изразяваше съмнение, неодобрение, или и двете.

— Някакви проблеми?

Джонас стоеше на прага на банята и бършеше пяната от лицето си с крайчеца на преметнатата през рамото му кърпа. Беше гол до кръста. Дипейп го беше виждал в този вид достатъчно често, но плетеницата от избледнели белези винаги го караше да чувства лека болка в стомаха.

— Ами… Знаех, че използваме дамски будоар, но не съм и предполагал, че дамата върви в комплект с него.

— Вече знаеш — Джонас хвърли кърпата в банята, отиде до леглото и взе ризата си. Зад него Корал вдигна глава, хвърли алчен поглед към голия му гръб и отново се върна към плетивото си. Джонас се облече.

— Как вървят нещата в Ситго, Клей?

— Всичко е спокойно. Но ще се вдигне голям шум, ако някои млади немирници напъхат дългите си носове там.

— Колцина сте поставили на нефтеното поле и как са разположени?

— Десетима през деня. Една дузина нощем. С Рой проверяваме всяка смяна, но както казах, всичко е спокойно.

Джонас кимна, но не беше доволен. Надявал се беше да измъкне хлапетата от Ситго досега, както се беше надявал и да ги въвлече в конфронтация, като разграби техния лагер и убие гълъбите им. Чувстваше се като човек, влязъл в пасището при три млади бичета. Размахваше червена кърпа, правеше се на тореадор и ги дразнеше по всички възможни начини, но биковете продължаваха да не му обръщат внимание. Защо?

— А операцията ни? Как се развива?

— Като по часовник — отвърна Рейнолдс. — Четири танкера през нощта, по двойки, през последните четири нощи. Ренфрю е дежурен, онзи, от Лейзи Сюзен. Все още ли искаш да оставим половин дузина като примамка?

— Аха — кимна Джонас и в този момент на вратата се почука.

Дипейп подскочи:

— Да не би…

— Не — каза Джонас. — Нашият приятел с черната роба се е махнал. Може би се кани да потърси спокойствие при войниците на Добрия преди битката.