Магьосникът

Само напрегнато мълчание.

— Ако докоснеш и косъм от главата на момчето, което носеше твоето зловредно писание, ще умреш. Само да заговориш за нещата, които знаеш, или си мислиш, че знаеш — на Кордилия Делгадо, на Джонас, на Раймър, или на Торин — и ще умреш. Живей в мир и няма да те закачаме. Но дръзнеш ли да го прекрачиш, ще умреш. Разбра ли?

Отново мълчание. Мръсните прозорци го зяпаха като очи. Лек полъх на вятъра отново го посипа с листа, а плашилото гадно изскърца на кола си. Роланд смътно си спомни готвача Хакс, който се полюляваше на въжето.

— Разбра ли?

Не последва отговор. Вече дори трептенето до вратата бе изчезнало.

— Много добре — заключи Роланд. — Мълчанието означава съгласие. — Той обърна коня си.

В този миг леко вдигна глава и видя нещо зелено, надвиснало сред жълтите листа над главата му. Чу се тихо съскане.

— Роланд, внимавай! Змия! — изпищя Кътбърт, но още преди да довърши, Роланд беше извадил единия пистолет.

Ръшър изцвили, а Роланд се наклони на седлото, придържайки се с лявата си пета. Стреля три пъти — трясъкът на големия пистолет цепеше спокойния въздух и отекваше в близките хълмове. При всеки изстрел змията се отмяташе нагоре, и кръвта й засияваше на фона на синьото небе и жълтите листа. Последният куршум й откъсна главата и змията падна на земята, разкъсана на две. От хижата се разнесе изпълнен с мъка и ярост вой, който беше толкова ужасен, че гръбнакът на Роланд сякаш се вледени.

— Мръсник! — пищеше женски глас иззад сенките. — О, подъл негодник! Моят приятел! Моят приятел!

— Ако ти е бил приятел, не е трябвало да го насъскваш срещу мен — каза Роланд. — Запомни го, Рия, ничия дъще.

Гласът изпищя за последен път и млъкна. Роланд се върна при Кътбърт и прибра пистолета. Бърт се бе ококорил изумен.

— Роланд, каква стрелба! Богове, каква стрелба!

— Да се махаме оттук.

— Но още не знаем как е разбрала!

— Да не мислиш, че ще ни каже? — гласът на Роланд трепна леко, но доловимо. Как изникна тази змия, точно над главата му… още не можеше да повярва, че я е убил. Слава на боговете, че ръката му посегна сама.

— Можем да я накараме да проговори — възрази Кътбърт, но Роланд отгатваше по гласа му, че Бърт не изгаря от желание за това. Може би по-късно, след години следотърсачество и стрелба, но сега не можеше да издържи за мъчения или убийство.

— Дори да успеем, не можем да сме сигурни, че ще каже истината. Такива като нея лъжат без да им мигне окото. Хайде. Мразя това място.