Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Да, да! Но всички деца на краля са дебели и глупави. Кой би искал да го управляват такива грозници? Когато хората на Англия разберат, че вместо това трябва да ги управлявате вие, Стивън — въплъщение на самата изисканост и чар, чийто благороден лик би стоял така добре върху монета, — е, те ще бъдат наистина много глупави, ако тутакси не се възрадват и не се втурнат да ви подкрепят!
Стивън си помисли, че джентълменът познава характера на англичаните далеч по-зле, отколкото предполага.
В този миг разговорът им бе прекъснат от варварски звук — някой надуваше голям рог. Няколко души се втурнаха да затворят големите градски порти. Като предположи, че над града е надвиснала опасност, Стивън тревожно се огледа.
— Сър, какво става?
— О, тези хора имат обичай да затварят портите всяка нощ, за да не влязат зли неверници — обясни отегчен джентълменът. — Така те наричат всички други освен себе си. Но кажете, какво мислите, Стивън? Какво трябва да направим?
— Да направим ли, сър? Какво имате предвид?
— Магьосниците, Стивън! Магьосниците! Сега ми е ясно, че щом чудното ви предопределение започне да се сбъдва, те непременно ще се намесят. Макар че какво ги интересува кой е крал на Англия — не мога да разбера. Предполагам, че понеже самите те са грозни и глупави, предпочитат да имат крал, който е като тях. Не, те са наши врагове и следователно наш дълг е да намерим начин да ги разгромим. Отрова? Ножове? Пистолети?…
Аукционерът се приближи и протегна към тях поредния килим.
— Двадесет сребърни монети — обяви той бавно и дълбокомислено, сякаш произнасяше пророчество за съдбата на целия свят.
Джентълменът с коса като глухарче погледна замислен килима. — Възможно е, разбира се — каза той, — да се затвори човек в шарката на килим за хиляда години. Това е особено зла участ и аз я пазя за хора, които дълбоко са ме наранили — като тези магьосници! Безкрайното повторение на цветове и шарки — да не говорим за досадния прах и унизителните петна — неизменно докарва затворника до пълна лудост! Той излиза от килима твърдо решен да отмъсти на целия свят и тогава магьосниците и героите на епохата са принудени да обединят усилия, за да го убият или, както по-често става, да го затворят повторно за още хиляда години на някое още по-ужасно място. И така с всяко хилядолетие той става все по-луд и все по-зъл. Да, килими! Може би…
— Благодаря — побърза да каже Стивън на аукционера, — но нямаме желание да купим килима. Моля, сър, продължете нататък.
— Прав сте, Стивън — отбеляза джентълменът. — Каквито и недостатъци да имат, тези магьосници се оказаха много ловки в отклоняването на магии. Трябва да намерим друг начин да сломим духа им, така че те да нямат воля да ни се противопоставят! Да ги накараме да съжаляват, че изобщо са се захванали с магия!
35
ДЖЕНТЪЛМЕНЪТ ОТ НОТИНГАМШИР
Ноември 1814 година
ПРЕЗ ТРИГОДИШНОТО ОТСЪСТВИЕ на Стрейндж Дролайт и Ласелс се радваха на известно засилване на влиянието си върху мистър Норел. Всеки, който искаше да разговаря с мистър Норел или да го помоли за помощ, трябваше първо да се обърне към тях. Те съветваха мистър Норел как да се справя с министрите и министрите как да се справят с мистър Норел. В качеството си на приятели и съветници на най-известния магьосник на Англия Дролайт и Ласелс завързваха познанства с най-заможните и най-модните хора в кралството.
След завръщането на Стрейндж те продължиха да се грижат за мистър Норел със същото усърдие, но сега мистър Норел се интересуваше най-вече от мнението на Стрейндж и искаше съвет първо от него. Естествено, това положение на нещата не им допадаше и особено Дролайт правеше всичко по силите си да подклажда всички онези дребни недоразумения и раздразнения, които всеки от магьосниците изпитваше в отношенията си с другия.
— Не мога да повярвам, че не знам поне едно нещо, което би могло да му навреди — каза той на Ласелс. — Носят се много странни истории за работите му в Испания. Няколко души ми разказаха как възкресил цяла армия мъртви войници, за да се бият с французите. Трупове със счупени крайници и очи, висящи от орбитите си, и всякакви ужасни неща, които можете да си представите! Какво според вас би казал Норел, ако чуе това?
Ласелс въздъхна.
— Съжалявам, че не мога да ви убедя в безполезността на всеки опит да изфабрикувате скандал между тях. Рано или късно те сами ще се скарат.
Няколко дни след посещението на Стрейндж при краля тълпа приятели и поддръжници на мистър Норел се събраха в библиотеката на „Хановер Скуеър“, за да видят новия портрет на двамата магьосници, нарисуван от мистър Лорънс89. Там бяха мистър Ласелс и мистър Дролайт, а също мистър и мисис Стрейндж и няколко кралски министри.
89
Този портрет, понастоящем изгубен, можеше да се види в библиотеката на мистър Норел от ноември 1814 до лятото на следващата година, когато беше свален. Оттогава никой повече не го е виждал.
Следващият откъс от книга с мемоари описва затрудненията, които мистър Лорънс (по-късно сър Томас Лорънс) среща по време на работата си върху портрета. Описанието е интересно с това, че хвърля светлина върху взаимоотношенията на Норел и Стрейндж в края на 1814 година. Изглежда, че въпреки множеството провокации Стрейндж все още се старае да проявява търпение към по-възрастния магьосник и насърчава другите да правят същото.
„Двамата магьосници позираха за картината в библиотеката на мистър Норел. Мистър Лорънс намери мистър Стрейндж за много приятен човек и работата по портрета му тръгна много добре. Мистър Норел, от друга страна, беше нервен от самото начало. Въртеше се на стола си и източваше врат, сякаш искаше да следи движенията на ръцете на мистър Лорънс — безполезно начинание, тъй като между двамата стоеше стативът. Мистър Лорънс предполагаше, че магьосникът се тревожи за картината, затова го увери, че всичко върви добре. Предложи му да я погледне, ако желае, но това по никакъв начин не успокои нервите на мистър Норел.
Веднъж мистър Норел се обърна към мистър Стрейндж, който седеше в стаята и пишеше писмо до някого от министрите.
— Мистър Стрейндж, става течение! Мисля, че прозорецът зад мистър Лорънс е отворен! Моля ви, мистър Стрейндж, идете да проверите дали прозорецът е отворен! Без да вдига глава, Стрейндж отговори:
— Не, прозорецът не е отворен. Имате грешка.
Няколко минути по-късно на мистър Норел се стори, че чува продавач на пирожки да вика на площада и помоли мистър Стрейндж да отиде до прозореца и да погледне, но последният отново отказа. Следващото, което мистър Норел чу, беше каляската на една херцогиня. Той опита всичко, за което можа да се сети, само и само да накара мистър Стрейндж да отиде до прозореца, но младият магьосник все отказваше да го направи. Това беше много странно и мистър Лорънс започна да подозира, че цялото безпокойство на мистър Норел няма нищо общо с въображаемите течения, продавачи на пирожки или херцогини, а е свързано с картината.
Затова когато домакинът излезе от стаята, мистър Лорънс попита мистър Стрейндж какво има. Отначало магьосникът упорито твърдеше, че няма нищо, но мистър Лорънс бе твърдо решен да разбере и настоя Стрейндж да му каже истината. Мистър Стрейндж въздъхна.
— О, добре! Втълпил си е, че зад статива си преписвате заклинания от книгите му.
Мистър Лорънс бе потресен. Той беше рисувал портрети на най-великите хора в страната и никога досега не го бяха подозирали в кражба. Не беше свикнал с подобно отношение.
— Хайде — успокои го мистър Стрейндж, — не се ядосвайте. Ако има човек в Англия, който заслужава да бъдем търпеливи с него, това е мистър Норел. Цялото бъдеще на английската магия лежи на плещите му и ви уверявам, че той усеща товара му. Това обяснява ексцентричното му поведение. Чудя се как ли ще се чувствате, мистър Лорънс, ако някоя сутрин се събудите със съзнанието, че сте единственият художник в Англия? Няма ли да се почувствате малко самотен? Няма ли да изпитвате върху себе си бдителните погледи на Микеланджело, Рафаело, Рембранд и всички останали и да ви се струва, че те ви предизвикват и ви питат дали можете да премерите сили с тях? Това няма ли да ви потиска и да ви прави сприхав?“
От „Спомени за сър Томас Лорънс от тридесетгодишната ни интимна връзка“ от мис Крофт.