Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш с това, как няма да тръгнеш? Не можеш да останеш. Цялото семейство лежи на ръцете ти. — Бащата не очакваше такъв бунт.
Майката се приближи до леката кола и провря ръка през задната врата. Тя измъкна от пода на колата един крик, изправи се и почна да го размахва насам-натам.
— Няма да тръгна — повтори тя.
— Не, ще тръгнеш. Така решихме всички.
Ала устните на майката бяха здраво стиснати. Тя тихо промълви:
— Само със сила можете да ме накарате да напусна това място. — Тя бавно люлееше крика. — Гледай да не станеш за срам, татко. Няма да позволя да ме бият, няма да плача, няма да се моля. И ще ти го върна тъпкано. Пък и не си съвсем сигурен, че можеш да ме набиеш. А ако сториш това, заклевам се в бога, че веднага щом обърнеш гръб или седнеш, ще те халосам отзад с кофата. Заклевам се в бога, че ще го сторя!
Бащата безпомощно се огледа наоколо.
— Виж ти каква се разлюти! — каза той. — Никога не е била такава преди. — Рути пискливо се разсмя.
Крикът хищно се люлееше в ръцете на майката.
— Е, ела де — рече тя. — Нали всичко си решил? Ела да ме набиеш. Опитай се, да видиш какво ще стане. Няма да тръгна с вас, а ако ме замъкнеш насила, мира няма да ти дам отпосле. Може дълго да чакам, ала рано или късно ще ти платя: ще заспиш, ще затвориш очи и тогава ще те фрасна с някоя цепеница.
— Виж я ти каква се е разлютила! — измърмори бащата. — Сякаш е младо момиче.
Всички наблюдаваха отстрани бунта. Те наблюдаваха бащата, очаквайки всеки миг той да се разяри. Наблюдаваха ръцете му, които всеки миг можеха да се свият в юмруци. Но бащата не се разсърди, ръцете му висяха спокойно до тялото. И тогава всички разбраха, че майката е победила. И майката също разбра това.
Том каза:
— Майко! Какъв бръмбар ти влезе в главата? За какво си намислила всичко това? Какво те прихвана изведнъж? Уплаши ли се, или какво?
Лицето на майката стана по-спокойно, но очите й все още гневно блестяха.
— Решихте всичко, ала бърже го решихте, без много-много да мислите — рече тя. — Какво ни остава още в живота? Само ние самите, нищо друго. Само семейството. Веднага щом напуснахме земята си, дядото опъна крака. А сега сами искате да погубите семейството…
Том извика:
— Майко! Та ние ще ви настигнем! Няма да останем дълго тук.
Майката полюшна крика.
— А ако спрем някъде да нощуваме и вие ни отминете? А ако пристигнем там и не знаем къде да оставим вест за вас, а вие пък не знаете къде да попитате за нас? — И тя продължи: — Стигат ни толкова скърби по пътя! Бабата е зле. Току-виж, че отишла при дядото. Тя е уморена, няма вече сили. Пътят ни е дълъг, чакат ни още скърби.
Чичо Джон рече:
— Но нали там можем да се хванем на работа? Може да посъберем парици, докато пристигнат и другите.
Погледите на всички отново се отправиха към майката. Сега тя беше главата на семейството. Тя бе взела властта в ръцете си.
— Тези пари няма да ни направят по-други — каза тя. — Остана ни само едно — семейството. Когато вълците нападнат някое стадо крави, добичетата дружно се бранят. От нищо не ме е страх, докато всички сме заедно — всички, с изключение на мъртвите, — и няма да позволя семейството да се погуби. С нас са Уилсънови и проповедникът. Ако те искат да заминат, нищо няма да кажа, но ако някои от нашето семейство поискат да се отлъчат, тогава… виждате ли това желязо — никой няма да може да ме спре. — Тонът й бе студен и решителен.
Том каза успокоително:
— Не бива да оставаме тук, майко. Няма вода. Няма и сянка. Бабата трябва да лежи на сянка.
— Добре — отвърна майката. — Ще продължим напред. Ще спрем там, където има сянка и вода. Камионът ще се върне и ще те откара в града. Там ще купиш всичко, каквото е нужно, и ще се върнеш обратно. Няма да се мъкнеш пеш в такъв пек я. Но сам няма да те пусна — ами ако те арестуват, кой ще се застъпи за теб?!
Том опъна устни над зъбите си и силно млясна. После безпомощно разпери ръце и ги отпусна до бедрата.
— Татко — каза той, — ако ти подбереш майка от едната страна, а аз от другата, а останалите се струпат върху нея на камара, на която бабата да седне най-отгоре, тогава може би ще се справим с нея. Е, ще утрепе двама-трима, не повече, с крика. Но на теб навярно не ти се иска да мреш, а майка има всички козове в ръцете си. Ето какво може да направи един решителен човек. Върти другите, както си иска. Майко, ти победи. Само че скрий този крик да не те вкара в грях.
Майката учудено погледна желязото. Ръката й трепна. Тя хвърли оръжието си на земята, а Том с изключителна грижливост го вдигна и остави на мястото му в колата. Той каза: