Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
Мъжът с бакенбардите наду свирката, която имаше обичай да носи завързана на врата си, и извика: „“Сефора" тръгва!" Моят двойник там долу, в кабината ми, трябва да беше чул и сигурно се бе почувствувал не по-малко облекчен от мен. Четирима мъже изскочиха отнякъде, изтичаха напред и се прехвърлиха през борда, а моите собствени хора, появили се също така на палубата, се наредиха покрай перилата. Придружих госта до мостчето за слизане с всичките му церемонии и за малко не се престарах. Той беше упорито животно. На самата стълба се позабави и с оня неповторим, виновно добросъвестен маниер на придържане към въпроса понечи да запита:
— Хей… Вие… Вие не смятате ли, че…
Заглуших гласа му високо:
— Разбира се, не… Много се радвам. Довиждане.
Имах представа за онова, което искаше да каже, и просто се избавих благодарение на предимството ми да чувам зле. Беше твърде разколебан, общо взето, за да настоява, но помощникът ми, непосредствен свидетел на тази раздяла, изглеждаше озадачен и лицето му прие замислен израз. Понеже не исках да си давам вид, че желая да избягна всякакъв разговор с моите офицери, той има възможността да ме заговори.
— Изглежда много мил човек. Екипажът на лодката му разказал на нашите момчета една съвсем необикновена история, ако онова, което ми довери прислужникът, е вярно. Предполагам, че вие сте я чули от капитана, сър?
— Да. Чух историята от капитана.
— Много отвратителна работа, нали, сър?
— Да.
— Бие всички онези клюки, които чуваме за убийства, извършени на американски кораби.
— Смятам, че ги бие. Не смятам, че прилича на тях и най-малко дори.
— За бога — не може да бъде! Но, разбира се, аз не познавам никак американските кораби, така си е, тъй че не бих могъл да оспорвам вашите знания. За мен тази история е достатъчно отвратителна… Но най-странното е, дето тия приятели, изглежда, са си наумили, че човекът бил скрит тук, на нашия кораб. Да, най-сериозно. Чували ли сте някога подобно нещо?
— Нелепост, нали?
Разхождахме се насам-натам през туиндека. Напред не се виждаше никой от екипажа (беше неделя) и помощникът продължи:
— Имало малък спор във връзка с това. Нашите момчета се обидили. „Нима бихме приютили подобен тип — казали. — Не бихте ли искали да го потърсите в нашия бункер за въглища?“ Доста се поскарали. Но се оправили накрая. Предполагам, че той се е удавил. А вие, сър?
— Не предполагам нищо.
— Значи не се съмнявате в това, сър?
— Никак.
Оставих го неочаквано. Чувствувах, че правя лошо впечатление, но като си представих моя двойник там долу, беше съвсем мъчително да стоя на палубата. Обаче почти еднакво мъчително беше и да си долу. Както и да погледнеше човек, това беше едно положение, което опъва нервите. Но все пак чувствувах се по-малко разкъсван на две, когато бивах при него. Нямаше нито един човек в целия кораб, на когото бих посмял да се доверя. Тъй като хората от екипажа бяха научили неговата история, щеше да бъде невъзможно да го представя за някой друг и сега повече от всякога трябваше да се страхувам да не бъде случайно открит…
Тъй като прислужникът се занимаваше с нареждане на масата за обед, ние можехме да разговаряме само с очи, когато най-напред слязох при него. По-късно следобед направихме предпазлив опит да си шепнем. Неделната тишина на кораба беше против нас; неподвижността на въздуха и водата наоколо бяха против нас; природата, хората бяха против нас — всичко беше против нас в нашето тайно съдружие; и времето дори — защото това не можеше да продължава вечно. И вярата в провидението дори бе отказана на виновния, предполагам. Да си призная ли, че тази мисъл ме хвърли в твърде силно униние? А колкото до главата за случайностите, която има толкова голямо значение в книгата на успеха, можех да смятам сигурно, че е завършена. Защото каква ли благоприятна случайност би могла да се очаква?