Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
А освен това имаше и моменти на внезапна уплаха. Например на втория ден, откакто бяхме тръгнали на път, когато следобед се прибрах от палубата (бях със сламени чехли на босите си крака), спрях при отворената врата на складчето за провизии и заговорих прислужника. Той правеше нещо там с гръб към мене. При звука на моя глас едва не изскочи от кожата си, както се казва, и неволно счупи една чаша.
— Какво, за бога, става с вас? — запитах учуден. Беше извънредно объркан.
— Моля за извинение, сър, сигурен бях, че сте си в кабината.
— Виждате, че не съм.
— Не, сър. Бих могъл да се закълна, че ви чух да се движите там вътре преди миг само. Това е съвсем необикновено… много съжалявам, сър.
Продължих нататък, изтръпнал от страх. Така се бях отъждествил с тайния си двойник, че дори не споменах за този факт при оскъдните плахи шушукания, които си разменихме. Предполагам, че той бе издал някакъв лек шум. Би било чудно наистина, ако не бе сторил това по някое и друго време. И все пак, макар и с измъчен израз, той винаги изглеждаше запазил пълно самообладание, повече от спокоен — почти неуязвим. По мое внушение той оставаше почти непрекъснато в банята, която, общо взето, беше най-сигурното място. Действително не можеше да има и най-малко извинение за когото и да било, ако поискаше да влезе там, след като прислужникът е свършил с почистването й. Помещението беше съвсем мъничко. Понякога той полягваше на пода със свити крака, с глава, опряна на лакът. Друг път го намирах седнал на сгъваемото столче, със сивата пижама, с избуялата тъмна коса като търпелив, равнодушен затворник. Вечер го вмъквах тайно в моето легло и ние двамата разговаряхме шепнешком, а отмерените стъпки на вахтения офицер стигаха до нас, когато той се движеше напред-назад над главите ни. Това бяха безкрайно неприятни дни. Имахме късмет, че известно количество висококачествени консерви бяха прибрани в килера на стаята ми; корав хляб можех винаги да взема; и тъй, той се хранеше с пилешко задушено, pâté de foie gras19, аспержи, сготвени миди, сардини — с всякакъв вид отвратителни имитации на деликатеси в консервни кутии. Кафето ми рано сутрин го изпиваше винаги той; и това бе всичко, което се осмелявах да направя за него по отношение на храната.
Всеки ден трябваше да извършваме ужасни маневрирания, за да бъдат почиствани и подреждани по установения ред стаята ми, а после и банята. Стигнах дотам, че не можех да понасям прислужника, че се ужасявах, като чуех гласа на този безобиден човечец. Имах чувството, че тъкмо той ще ни докара нещастието да бъдем разкрити. То висеше като меч над главите ни.
Мисля, че беше на четвъртия ден, след като бяхме тръгнали на път (по това време се движехме бавно покрай източната страна на Сиамския залив, с непрекъснати лавирания, при лек вятър и гладко море), та, казвам, на четвъртия ден, откакто започна тази ужасна измамна игра с неизбежното, както седяхме на вечеря, този човек, от чиито най-малки движения се страхувах, след като сервира храната, изтича улисано на палубата. В това не би могло да има нищо опасно. Но скоро той пак се върна долу и тогава се разбра, че се сетил за моето сако, което бях проснал на парапета да се суши, след като проливният дъжд, минал над кораба този следобед, ме беше измокрил. Както си седях равнодушно начело на масата, изведнъж ме обзе ужас, когато видях дрехата, преметната на ръката му. Разбира се, той се насочи към моята врата. Време за губене нямаше.
— Прислужник! — извиках гръмогласно. Нервите ми бяха така разклатени, че не бях в състояние да овладея гласа и да прикрия възбуждението си. Ето това бе едно от онези неща, които караха моя помощник със страхотните бакенбарди да почуква с показалец по челото си. Бях го забелязал да прибягва към този жест, когато с поверителен тон приказваше с дърводелеца на палубата. Те бяха твърде далеч от мен, за да мога да доловя някоя дума, но не се и съмнявах, че тази пантомима можеше да бъде във връзка единствено с чудноватия нов капитан.
— Да, сър — обърна се покорно към мен бледоликият прислужник. Именно тази подлудяваща последователност да викат по теб, да те спират без никаква разумна причина, да те гонят произволно от кабината и после внезапно да те викат пак да се върнеш в нея, да те изпращат светкавично от складчето ти с непонятни поръчения обясняваше растящото силно отчаяние в неговия израз.
19
Пастет от гъши дроб (фр.). Б.пр.