Истината за случая Хари Куебърт

*

Докато работата ми по книгата вървеше с голяма скорост, разследването на убийството на началника Прат тъпчеше на място. Гахалоуд бе мобилизирал няколко следователи от Криминалния отдел, но те нямаха никакъв напредък. Никаква следа, по която да тръгнат. Дълго разговаряхме по темата в един крайпътен бар на изхода на града, където Гахалоуд ходеше понякога да се скрие и да поиграе билярд.

- Това ми е бърлогата - каза ми той и ми подаде една щека, за да започнем играта. - Напоследък често идвам.

- Не беше лесно, а?

- Сега е по-добре. Поне успяхме да решим случая „Келерган“, а зова е важно. Въпреки че се разсмърдя повече, отколкото предполагах. Главно на прокурора му се стъжни, както винаги впрочем. Защото неговата длъжност е изборна.

- А вие?

- Губернаторът е доволен, началникът на полицията е доволен, следователно всички са доволни. Впрочем големите клечки смятат да отворят отдел по нерешените случаи и искат аз да го оглавя.

- По нерешените случаи? Но сигурно е ужасно да нямаш нито престъпник, нито жертва? Всъщност това е история за мъртъвци.

- Това е история за живи хора. В случая с Нола Келерган бащата има право да знае какво се е случило на дъщеря му, а Куебърт за малко да го осъдят. Правосъдието трябва да си свърши работата дори години след събитията.

- А Кейлъб? - попитах.

- Мисля, че той просто е превъртял. Знаете ли, при такива разследвания се натъкваме или на серийно убийство, а в областта няма случай, подобен на този с Нола, през двете години преди и след отвличането й, или на убийство, извършено в пристъп на лудост.

Кимнах.

- Единственото, което ме притеснява - продължи Гахалоуд, - е Прат. Кой го е убил? И защо? Съществуват още неизвестни в това уравнение и ме е страх, че няма да можем да го решим.

- Още ли подозирате Стърн?

- Имам само съмнения. Говорихме вече за сенчестите зони в отношенията му с Лутър. Каква е връзката между двамата? И защо Стърн не е споменал за изчезването на колата му? Има нещо наистина странно. Дали не е някак замесен? Възможно е.

- Не го ли попитахте?

- Попитах го. Два пъти ме прие много любезно. Казва, че се чувства по-добре, откакто ми е разказал епизода с портрета. Призна, че е разрешавал на Лутър понякога да използва черния шевролет „Монте Карло“ за лични нужди, защото синият му мустанг не вървял добре. Не знам дали това е вярно, но във всеки случай обяснението е логично. Всичко изглежда логично. От десет дни се ровя в живота на Стърн и нищо не откривам. Говорих и със Сила Мичъл, попитах я какво е станало с мустанга на брат й, тя казва, че няма представа. Колата е изчезнала. Нямам нищо срещу Стърн, нищо, което да подсказва, че може да е замесен.

- Защо човек като Стърн се оставя да го командва шофьорът му? Изпълнява капризите му, дава му кола... Има нещо, което ми убягва.

- И на мен, писателче. И на мен.

Смених темата.

- Книгата ми трябва да е завършена след две седмици - казах.

- Вече? Бързо я написахте.

- Не толкова бързо. Може би ще чуете да разправят, че е написана за два месеца, но всъщност ми бяха нужни две години.