Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
„Прагът на вечността“, шеметното, изпълнено със страсти заключение на трилогията XX век, е бестселър № 1 в ранглистите на САЩ, Великобритания, Дания, Франция, Германия, Италия, Испания и др. Из трилогията XX век, Кен проследява съдбите на пет преплетени семейства — американско, немско, руско, английско и уелско — докато те изживяват двадесети век. Сега те навлизат в една от най-бурните ери, огромното социално, политическо и икономическо сътресение на периода от 1960-те до 1980-те, от гражданските права, убийствата, масовите политически движения и Виетнам до Берлинската стена, Кубинската ракетна криза, президентския импийчмънт, революцията и рокендрола. Източногерманската учителка Ребека Хофман открива, че е била шпионирана от ЩАЗИ години наред и извършва спонтанно действие, което ще се отразява на семейството й до края на животите им… Джордж Джейкс, дете на родители от различни раси, се разминава с кариера като корпоративен адвокат, за да се присъедини към министерството на правосъдието на Робърт Ф. Кенеди, и се озовава в центъра не само на събитията, породили битката за граждански права, но и в една много по-лична битка… Камерън Дюър, внук на сенатор, се възползва от шанса да извърши малко официален и неофициален шпионаж в името на кауза, в която вярва, само за да открие, че светът е много по-опасно място, отколкото си е представял… Димка Дворкин, млад сътрудник на Никита Хрушчов, става първокласен агент за добро или зло, докато надпреварата на САЩ и СССР стига до ръба на ядрена война, а неговата сестра-близначка Таня си изковава съдбата, която ще я отведе от Москва до Куба, Прага и Варшава и в историята. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с Иглата, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, като Опасно богатство и Ключът към Ребека, Фолет изненада всички с Устоите на земята и дългоочакваното му продължение Свят без край, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията XX век, започна с Крахът на титаните и Зимата на света, а Прагът на вечността е неговият завършек. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
Нели Фордам чу как Мария шумно си пое дъх и вдигна поглед от Уошингтън Поуст.
— Грозно, нали — коментира тя.
Снимката беше на първа страница на повечето американски вестници, а и на докараните с въздушната поща чуждестранни издания.
Мария седна зад бюрото си и зачете. С проблясък на надежда забеляза, че тонът на статиите се е променил. Вече нямаше възможност печатът обвинително да сочи с пръст Мартин Лутър Кинг и да пише, че неговата кампания е ненавременна и негрите трябва да проявят търпение. Историята се беше променила под въздействието на неспирната химия на отразяването — загадъчен процес, към който Мария се беше приучила да изпитва уважение и страх.
Вълнението й се засили, когато тя започна да допуска, че белите южняци са стигнали твърде далеч. Сега пресата говореше за насилие срещу деца по американските улици. Все още цитираха хора, които твърдяха, че за всичко са виновни Кинг и неговите агитатори, но обичайният за сегрегационистите тон на самоуверено презрение беше изчезнал и беше заменен от нотка на отчаяно отричане. Възможно ли беше една снимка да промени всичко?
Селинджър влезе в службата.
— Чуйте всички. Президентът погледна вестниците тази сутрин, видя снимките от Бирмингам и се отврати. Той би желал пресата да научи за това. Не е официално изявление, а брифинг извън протокола. Ключовата дума е „отвратен“. Ако обичате, пуснете го веднага.
Мария и Нели се спогледаха и вдигнаха вежди. Това беше промяна.
Мария вдигна телефона.
* * *
Към понеделник сутринта Джордж се движеше като старец и предпазливо се мъчеше да намали пристъпите на болката. Водното оръдие на бирмингамската пожарна команда произвеждаше налягане от сто паунда на квадратен инч според вестниците, а Джордж чувстваше всеки паунд върху всеки инч от гърба си.
В понеделник сутринта той не беше единственият с болки. Стотици демонстранти бяха наранени. Някои бяха нахапани от кучетата достатъчно зле, та да имат нужда от шевове. Хиляди ученици още бяха в затвора.
Джордж се молеше страданията им да си заслужават.
Вече имаше надежда. Богатите бели бизнесмени в Бирмингам искаха да се сложи край на конфликта. Никой не пазаруваше — негрите бойкотираха магазините в центъра на града, а ефектът беше още по-силен, понеже белите се бояха да не се озоват в разгара на някой метеж. Даже коравите собственици на стоманолеярните и фабриките усещаха, че репутацията на града като световна столица на расисткото насилие вреди на бизнеса.
А на Белия дом му бяха противни заглавията, които продължаваха да излизат в цял свят. Чуждестранните вестници, които приемаха за даденост правото на негрите на справедливост и демокрация, не можеха да разберат защо американският президент изглежда неспособен да приложи собствените си закони.
Боби Кенеди прати Бърк Маршъл да опита да се договори с най-видните граждани на Бирмингам. Денис Уилсън му помагаше. Джордж нямаше вяра нито на единия, нито на другия. Маршъл беше омаловажил доклада на Комисията по гражданските права с юридически дрънканици, а Денис открай време се отнасяше ревниво към Джордж.
Белият елит на Бирмингам не можеше да преговаря пряко с Мартин Лутър Кинг, затова Денис и Джордж трябваше да действат като посредници, а Верина да представлява Кинг.
Бърк Маршъл искаше Кинг да отмени насрочената за понеделник демонстрация.
— И така да свали напрежението тъкмо когато печели предимство? — обърна се невярващо Верина към Денис Уилсън. Седяха в изискания салон на Гастън. Джордж кимна в знак на съгласие.
— И без това точно сега градската управа не може да направи нищо — отвърна Денис.
Градската управа преживяваше своя собствена, но не отделна криза: Бивола Конър оспорваше в съда изборната си загуба, затова имаше двама души, които твърдяха, че са кметове. Верина каза:
— Значи те са разделени и отслабени — хубаво! Ако ги чакаме да изгладят различията помежду си, те ще се върнат по-силни и по-решителни. Вие в Белия дом нищо ли не разбирате от политика?
Денис твърдеше, че активистите за граждански права не са наясно какво искат. Това също вбеси Верина.
— Имаме четири прости искания. Първо: незабавна десегрегация на заведенията за хранене, тоалетните, чешмите, всичко в магазините. Второ: недискриминационно наемане и издигане на чернокожите служители в магазините. Трето: освобождаване на всички демонстранти от затвора и снемане на обвиненията. Четвърто: в бъдеще комитет с представители на двете раси да договори десегрегацията на полицията, училищата, парковете, киносалоните и хотелите. — Тя ядно изгледа Денис. — Нещо неясно?
![Прагът на вечността [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/1/pragt-na-vechnostta-bg-download.jpg)
