Сянката на чинара [bg]

Лание вече също крачеше, полюшвайки се напред-назад, леко приведен в кръста.

— Но след като прекарал два часа в офиса си онази сутрин само в компанията на Лети Ланг, той оставил друго завещание, написано собственоръчно, лишаващо собствените му деца, лишаващо собствените му внуци и отстъпващо деветдесет процента от наследството му на неговата прислужница. Звучи ли ви разумно? Да поставим нещата в контекст. Сет Хъбард се борел с рака около година — ужасна битка, която той губел и го знаел. Най-близкият човек на Сет Хъбард през последните му дни на тази земя била Лети Ланг. Когато той бил добре, тя готвела, чистела и се грижела за къщата, а когато му било зле, го хранела, къпела го, обличала го и почиствала след него. Освен това знаела, че е богат, знаела също, че взаимоотношенията с порасналите му деца са донякъде напрегнати.

Лание спря близо до свидетелското място, разпери ръце в шеговито недоумение и повиши глас:

— Трябва ли да повярваме, че тя не е мислела за парите? Хайде, да бъдем реалисти! Госпожа Ланг лично ще ви каже, че цял живот работи като прислужница, че съпругът й Симиън Ланг, който в момента е в ареста, работи от дъжд на вятър и на него не може да се разчита да издържа семейството, затова тя е отгледала петте си деца с огромни мъки. Животът й е бил труден! Парите никога не са достигали. Подобно на мнозина други Лети Ланг е била без цент. Открай време. И докато пред очите й нейният работодател се е доближавал до смъртта крачка по крачка, нали разбирате, че тя е мислела за пари!

Такава е човешката природа. Вината не е нейна. Не намеквам, че е била алчна или зла. Кой от нас не би мислил за пари?

В събота сутринта миналия октомври Лети откарала шефа си до кабинета му, където двамата останали сами два часа. И докато били сами, едно от най-огромните богатства в историята на този щат сменило собственика си. Двайсет и четири милиона долара били прехвърлени от семейство Хъбард на домашна помощница, която Сет Хъбард познавал едва от три години.

Лание блестящо реши да замълчи, докато последното му изречение кънтеше в съдебната зала. Добър е, да му се не види, помисли си Джейк и погледна към съдебните заседатели, като че ли всичко си беше наред. Франк Доули беше вперил в него гневен поглед, който сякаш казваше: „Презирам те!“.

Лание сниши глас и продължи:

— Ще се опитаме да докажем, че Сет Хъбард е жертва на злоупотреба с влияние от страна на Лети Ланг. Ключът за решаването на този случай е именно това влияние и има няколко начина да го докажем. Единият признак за злоупотреба с влияние е да направиш подарък, който е необичаен или неразумен. Подаръкът, който господин Сет Хъбард е направил на госпожа Ланг, е чудовищно, невероятно необикновен и неразумен. Извинете ме. Не ми хрумват подходящите прилагателни да го опиша. Деветдесет процента от двайсет и четири милиона? И нищичко за семейството му? Това е доста необичайно, приятели. А по мое мнение е и доста неразумно. Направо крещи за злоупотреба с влияние. Ако е искал да направи нещо хубаво за прислужницата си, можел е да й даде един милион долара. Това е доста щедър подарък. Два милиона? Дори пет? Всъщност по скромното ми мнение всяка сума над един милион долара е необичайна и неразумна предвид кратките им взаимоотношения.