Махалото на Фуко
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Махалото на Фуко». Краткое содержание книги:
Умберто Еко е италиански културолог, семиотик и философ, автор и на романите „Името на розата“, „Островът от предишния ден“, „Баудолино“ и „Тайнственият прамък на кралица Лоана“.
— Имате талант, Кели, каза ми доктор Дий. И се нуждаете от пари. Има един младеж, незаконен син на изключително високопоставена личност, който бих искал да видя отрупан с почести и слава. Талант той не притежава особен, вие бихте могли да бъдете неговата тайна душа. Пишете и живейте в сянката на неговата слава, само вие и аз ще знаем, че тя е ваша, Кели.
И ето че вече години наред аз пиша черновите, които за кралицата и за Англия всички до една минават под името на това бледо момче. If I have seen futher it is by standing on ye sholders of a Dwarf287. Бях на тридесет години и никому няма да позволя да нарече тази възраст най-добрата в живота.
— Уилям, казах му, пусни си коси над ушите, ще ти отива. Имах в ума си един план (дали да го заместя?).
Можеш ли да живееш, мразейки този размахвач на копие288, който всъщност си? That sweet thief which sourty robs from me.289
— Спокойно, Кели, каза ми Дий, да растеш в сянка е предимството на онзи, които се готви да завладее света. Притаявай се засега. Уилям ще бъде едно от нашите прикрития. И ме посвети (разбира се, само отчасти) в Космическия Заговор. Тайната на Тамплиерите!
— Каква е печалбата? — запитах.
— Земното кълбо.
Дълги години съм си лягал рано290, но една вечер посред нощ порових в личния шкаф на Дий, открих разни формули и се опитах да призова ангелите, както прави той при пълнолуние. Дий ме намери проснат в кръга на макрокосмоса, сякаш повален от удар с бич. Със Соломоновия пентакул на челото. Сега трябва да нося качулката си още по-спусната над веждите.
— Още не знаеш как стават тези работи, каза ми Дий. Внимавай, или ще ги накарам да ти откъснат носа. I will show you Fear in a Handful of Dust291…
Вдигна мършава ръка и произнесе страшното слово: „Гарамонд!“ Почувствувах, че вътре в мен лумва странен огън. Побягнах (в нощта).
Трябваше да измине цяла година, преди Дий да ми прости и да ми посвети своята Четвърта Книга на Тайните, „Post reconciliationem kellianam“292.
Това лято бях обзет от странни бесове. Дий ме извика в Мортлейк, бяхме аз, Уилям, Спенсър293 и един млад благородник с блуждаещ поглед, Френсис Бейкън. He had a delicate, lively, hazel Eye. Doctor Dee told me it was like the Eye of a Viper294. Дий ни посвети в една част от Космическия заговор. Трябваше да се срещне в Париж с френското крило на Тамплиерите и да се съединят двете части на една и съща географска карта. Щяха да заминат Дий и Спенсър, придружени от Педро Нунес. На мен и Бейкън повери под клетва някои документи, които трябваше да бъдат разпечатани в случай, че двамата не се върнат.
Върнаха се, като се ругаеха взаимно.
— Не е възможно, каза Дий, Планът е математически точен. Притежава звездното съвършенство на моята „Монада на Тайнописа“. Трябваше да се срещнем с тях. Беше точно нощта срещу Свети Йоан.
Мразя да ме подценяват. Казах:
— Нощта на Свети Йоан, но коя, нашата или тяхната?
Дий се плясна по челото и избълва ужасни ругатни:
— О, каза, from what power hast thou this powerful might?295 Бледият Уилям си записа фразата, голобрадият плагиатор. Дий трескаво прелистваше календари и хороскопи.
— По дяволите, да пукна, как можах да бъда такъв глупак! Ругаеше Нунес и Спенсър:
— Аз ли трябва да мисля за всички. Това ми било космограф! — ревеше побледнял към Нунес. И после извика:
— Аманасиел Зоровавел!
Нунес, сякаш блъснат в корема от невидима сила, отстъпи назад и се просна на земята.
— Идиот, каза му Дий.
Спенсър, също побледнял, изрече с мъка:
— Можем да пуснем примамка. Тъкмо завършвам една поема, алегория за Кралицата на феите, където си мислех да вмъкна един рицар на Червения кръст… Нека я напиша. Истинските Тамплиери ще се разпознаят, ще разберат, че знаем за тях, и ще ни потърсят.
— Познавам те, каза Дий. Преди да напишеш тази своя поема и хората да узнаят за нея, ще минат най-малко пет години. Но идеята за примамка не е глупава.
— Защо не влезете във връзка с тях чрез своите ангели, докторе? — запитах.
— Идиот, повтори той, този път към мен. Не си ли чел Тритемий? Ангелите на адресата се намесват само за да му изяснят посланието, когато той го получи. Моите ангели не са куриери на коне. Французите са загубени. Но имам един план. Зная как да открия един от германската линия. Трябва да се отиде в Прага.
Чу се шум. Една тежка завеса от кадифе се повдигна, съзряхме някаква прозрачна ръка и после Тя, Надменната Дева, се появи.
— Ваше Величество, — възкликнахме коленичили.
— Дий, — каза Тя. — Зная всичко. Не си мислете, че моите предци са спасили рицарите, за да им дадат после властта над света. Искам, чувате ли, искам накрая тайната да стане украса на короната.
287
If I have seen futher it is by standing on ye sholders of a Dwarf (англ.) — Ако съм виждал по-надалече, то е защото съм стъпил върху раменете на джудже.
288
… този размахвач на копие… — в превод името на Шекспир означава „размахвам копие“.
289
That sweet thief which sourty robs from me (англ.) — Крадецо мил, най-свидното за мене похитил! (Шекспир, „Сонети“)
290
Дълго време съм си лягал рано… — началото на „По следите на изгубеното време“ на Пруст.
291
I will show you Fear in a Handful of Dust (англ.) — Ще ти покажа страха в шепа прах (Т. С. Елиът, „Пустата земя“).
292
Post reconciliationem kellianam (лат.) — След сдобряването с Кели.
293
Едмънд Спенсър (1549?–1599) — английски поет.
294
He had a delicate, lively, hazel Eye. Doctor Dee told me it was like the Eye of a Viper (англ.) — Той имаше нежни, живи кафяви очи. Доктор Дий ми каза, че били като очите на усойница.
295
From what power… (англ.) — О, кой ти даде тази страшна сила (Шекспир, „Сонети“)