Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

— Исках да използвам предимствата на изненадата — поясни Лито. — Скоро лайнер на Сдружението ще се приземи наблизо. Моите Говорещи с риби ще ми доведат Малки.

Монео бързо пое дъх и го задържа известно време, преди да го изпусне.

— Вуйчото на Хви… Този ли Малки?

— Може би си изненадан, че не си бил предупреден?

Икономът усети как тръпка преминава през цялото му тяло.

После промълви:

— Господарю, когато поискаш да опазиш тайни от мен…

— Монео, не ме ли чуваш? — тихо го прекъсна Лито. — Знам, че Малки те е изкушавал много повече от всеки друг…

— Господарю! Никога не съм…

— Известно ми е, Монео — продължи Бог-Императора със същия тих и убедителен тон, — но изненадата разбужда с шока си спомените в паметта ти. Подготвен си за всичко, което мога да поискам от теб.

— Какво би желал господарят ми да…

— Може би ще трябва да се освободим от Малки. Той наистина представлява проблем.

— Аз ли? Искаш от мен…

— Може би!

Монео преглътна.

— Светата майка.

— Антеак е мъртва — довърши вместо него Лито. — Беше добър мой служител, но вече я няма. Насилието наистина бе жестоко, когато моите Говорещи с риби атакуваха мястото, дето се криеше Малки…

— Без Антеак е по-спокойно — каза икономът.

— Оценявам по достойнство недоверието ти към „Бин Джезърит“, но тя трябваше да ни напусне по друг начин. Монео, Антеак ни служи вярно.

— Една света майка е…

— Както „Бин Тлейлакс“, така и Сдружението искаха да научат тайната на Малки — вглъбено продължи Лито. — Когато видяха, че тръгваме срещу иксианците, те нанесоха изпреварващ удар на моите Говорещи с риби. Антеак ли…? Тя само ги забави, но и това беше достатъчно. Говорещите с риби оградиха мястото…

— Господарю, каква е тайната на Малки?

— Когато нещо изчезне — каза Лито, — научава се точно толкова, колкото и при внезапната поява на друго. Празните пространства винаги заслужават внимание и изследване.

— Какво иска да каже моят господар с празни…

— Малки не е умрял. Със сигурност щях да го знам. Но къде е отишъл, след като изчезна?

— Изчезнал… за теб, господарю? Нима твърдиш, че иксианците…

— Успели са да усъвършенстват сложен апарат, който ми предложиха преди време. Бавно и незабележимо са подобрявали действието му с помощта на скрити и фини процеси. Все пак видях оставените следи. Вях изненадан. А също и доволен.

Монео се замисли върху казаното. Апарат, който скрива. О, да! Бог-Императора няколко пъти бе споменавал за способ, даващ възможност за скриване на записаните от него мисли. Осмели се да запита:

— А Малки се е възползвал от тайната на…

— Разбира се! Но не това е действителната му загадка. Той крие нещо друго, без да знае, че има защо да го подозирам.

— Друго… Господарю, след като могат да крият дори от теб…

— Вече мнозина го правят, Монео. Попиляха се при атаката на моите Говорещи с риби. И така тайната на иксианското приспособление бе разнесена надлъж и нашир.

Леко изцъклените очи на иконома не се и опитаха да скрият тревогата му.