Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Автор: Херберт Фрэнк
Серия: Дюна (bg) #4
Язык: болгарский
Переводчик: Александър Бояджиев
Жанр: Научная фантастика

Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:

„Бог-император на Дюн“ от Франк Хърбърт е четвъртата част от най-четената фантастична поредица на нашето време. Първата част излиза през 1965 г. и веднага е отличена с наградите „Небюла“ и „Хюго“. За научната фантастика „Дюн“ е онова, което е „Властелинът на пръстените“ за фентъзи литературата. Тази изключителна поредица премахва бариерите на съзнанието и разширява неимоверно пространството и времето, за да освободи достъпа на фантазията до всички територии на необятното.

Перейти на страницу:

— Може би голата Дънкан Айдахо ще поиска да види нашите обичаи и ритуали и да каже мнението си за тях?

Айдахо се почувства неудобно от жалостиво поднесената молба. Отговори, без да се замисли:

— Ще ви науча на всичко, което знам от свободните.

После погледна към Найла и видя смръщената й физиономия, но продължи:

— Така дните ще минат по-бързо. Пък кой знае? Възможно е по тукашните земи да се върне нещо от времето на истинските свободни.

— Не ни интересуват старите игри и култове — обади се Сиона.

— Нека ни отведат по квартирите.

Найла смутено наведе глава и се обърна към нея, без да я гледа в очите.

— Командире, има нещо, което не посмях да ти кажа.

— Че си длъжна да бъдеш сигурна за присъствието и престоя ни на това скапано място?

— О, не! Не става дума за туй къде можете да отидете. По стената няма как да се изкатерите, а отвъд нея е само реката. В другата посока пък е Сарийър. Не, не… Друго имах предвид — поклати глава Найла.

— Хайде, казвай веднага! — сопна й се Сиона.

— Командире, изпълнявам заповеди, на които не мога да не се подчиня — плещестата амазонка погледна и към другите от взвода, за да насочи почти веднага вниманието си отново към Сиона:

— Ти и този… Дънкан Айдахо трябва да бъдете настанени на едно и също място.

— Заповедта на баща ми ли е?

— Госпожо командир, предадоха ми го като нареждане на самия Бог-Император, така че не мога да не го изпълня.

Сиона се втренчи в лицето на голата.

— Дънкан, нали не си забравил предупреждението ми от последния ни разговор в Цитаделата?

— Ръцете ми са мои и ще правя с тях онова, което искам — озъби се Айдахо. — Не си струва изобщо да се съмняваш.

Тя кимна кратко, за да потвърди, че го е разбрала, обърна се към Гарун и каза:

— Има ли значение къде точно ще дремем в това отвратително място? Води ни по квартирите.

Реакцията на музейния наиб буквално очарова Айдахо — бърз поглед към голата и прикриване на лицето зад качулката на дрехата, последвано от загадъчното намигване на изпечен заговорник. Едва тогава Гарун ги поведе по мръсната улица.

„Каква е непосредствената опасност за моето управление? Ще ви кажа. Това е истинският ясновидец — личността, оставала в присъствието на самия Бог, която много добре е знаела къде се намира. Възторгът, съпровождащ прорицанието, освобождава енергия, подобна на тази при половия акт — съсредоточена единствено в сътворяването. А един акт на сътворяване може до голяма степен да прилича на друг. Всичко зависи от естеството на визията.“

Откраднатите Дневници

Лито бе легнал без колата си на високия закътан балкон в кулата на малката Цитадела, решил да сподави раздразнението, причина, за което беше наложителното забавяне на датата за сватбата му с Хви Нории. Погледна на югозапад. Някъде там, отвъд смрачения хоризонт, вече шести ден продължаваше престоят на Дънкан, Сиона и спътниците им в селцето Туоно.

Вината за закъснението е моя — помисли той. — Защото промених мястото на сватбената церемония, което принуди горкия иконом да започне отново с всички приготовления.

Появи се и още нещо, разбира се — проблемът Малки. Нито един от задължителните въпроси за разрешаване не можеше да бъде обяснен на Монео, шумът от стъпките, на когото се разнасяше напред-назад в голямото помещение на орловото гнездо за наблюдение. Явно бе обезпокоен заради отсъствието си от командния пункт, където насочваше хода на празничните приготовления. Колко много обичаше да се тревожи Монео!

Лито погледна към залязващото слънце. То плаваше ниско над хоризонта, тъмнооранжево след скорошна буря. Отвъд Сарийър бяха приклекнали дъждовни облаци. В проточилото се безмълвие бе наблюдавал дъжда в отрязък от време сякаш без начало и без край. Облаците бяха израснали на тъмносивото небе и дъждът бе започнал изведнъж, падайки по ясно видими прави линии. Самият Лито се бе почувствал затрупан от спомени, дошли непоканени. Беше му трудно да разсее обзелото го настроение; без да се замисли, тихо изрецитира случайно припомнени стихове от много отдавна писана поезия.

— Каза ли нещо, господарю?

Гласът на Монео прозвуча близо до него. Обръщайки поглед встрани, Лито видя верния си иконом, застинал във внимателно очакване.

Преведе на галах:

„Славеят гнезди на сливата, но ще се разбере ли с вятъра?“

— Господарю, като въпрос ли да го приемам?

— Стар въпрос. Отговорът е прост. „Нека славеят остане при цветята си.“

— Не схващам добре, господарю.

— Монео, спри да повтаряш всеизвестното. Дразниш ме.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?