Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Когато Брин се понесе напред, за да поговори с Юно, тя се възползва от случая да поразпита двете жени какво са научили за Айез Седай и гвардейците на Кулата в Андор.
— Не много — отвърна й със свити устни Сюан. Рунтавата Бела като че ли не изпитваше никакви трудности със скоростта, но Сюан изпитваше: стискаше здраво юздите с едната си ръка и лъка на седлото с другата. — Доколкото аз можах да схвана, има поне петдесет слуха и нито един факт. Вероятно е някоя от поредните приказки, но все пак може и да е истина. — Предните копита на Бела затънаха дълбоко и Сюан извика уплашено. — Светлината дано да ги изгори всичките тези коне!
Шериам също не беше научила повече. Тя поклати глава и въздъхна раздразнено.
— За мен не е нищо повече от пух и перушина, пълни глупости, майко. Винаги се въртят слухове за разни Сестри, промъкващи се къде ли не. Ти никога ли не си се учила да яздиш, Сюан? — добави тя и от гласа й закапа язвителна насмешка. — До вечерта толкова ще си се схванала, че няма да можеш да вървиш! — Нервите на Шериам, изглежда, съвсем се бяха опънали, за да избухне толкова открито. Но ако се съдеше по това как помръдваше на седлото си, това, което предричаше на Сюан, вече я беше споходило.
Сюан присви очи и отвори уста почти с ръмжене, без да я е грижа кой ще ги види зад знамето.
— Я се успокойте и двете! — скастри ги Егвийн. И вдиша дълбоко, за да се успокои тя самата. И нейните нерви се бяха поизпънали. В каквото и да вярваше Арател, всяка сила, която Елайда би изпратила, за да им попречи, щеше да е твърде значителна, за да се прокрадва скришом. Оставаше Черната кула, същинско бедствие от самото начало. По-добре гледай да хванеш питомното пиле по двора, отколкото дивото на дървото. Особено когато дървото е в друга страна и на него може да няма никакво пиле.
Все пак тя даде отсечено указания на Шериам какво да направи, стигнат ли лагера. Тя беше Амирлинския трон и това означаваше, че всички Айез Седай са нейна отговорност, дори онези, които следваха Елайда. Гласът й обаче остана твърд като скала. Хванеш ли вълка за ушите, късно е за страх.
Като чу заповедите, Шериам ококори очи.
— Майко, ако позволите да попитам, защо… — Замлъкна пред суровия поглед на Егвийн и преглътна. — Ще стане както казвате, майко — промълви тя бавно. — Странно. Още помня деня, в който двете с Нинив пристигнахте в Кулата — две момиченца, които не могат да решат от възхита ли да ахкат, или от страх да охкат. Колко много неща се промениха оттогава! Всичко.
— Нищо не стои вечно на едно място — отвърна й Егвийн. Кимна многозначително на Сюан, но Сюан отказа да го забележи. Като че ли нещо се мусеше. А на Шериам сякаш й прилоша.
Точно тогава се върна лорд Брин и изглежда, усети настроението, възцарило се помежду им. Каза само, че се движели добре, и затвори устата си. Мъдро.
Слънцето вече почти бе клекнало над върховете на дърветата, когато най-сетне се добраха до просналия се нашироко лагер на войската. Фургоните и палатките мятаха дълги сенки по снега и доста от мъжете се трудеха яко — строяха още ниски колиби от храсталаци. Палатките далеч не бяха достатъчно дори само за войниците, а в стана имаше почти още толкова сарачи, перачки, стрелчари и други подобни, всички онези хора, които неизбежно следваха една войска. Кънтежът на наковални подсказваше, че налбантите, оръжейниците и ковачите продължават работата си. Навсякъде горяха огнища за готвене и конницата скоро се пръсна — всички бяха зажаднели за топлина и гореща храна. Изненадващо, Брин продължи да язди до Егвийн дори след като тя го освободи.
— Ако позволите, майко — каза той — Помислих си, че бих могъл да ви придружа още малко. — Шериам чак се изви в седлото си, за да го погледне изумено. Сюан също се загледа, само че право напред, сякаш не смееше да извърне широко отворените си очи към него.
Какво си въобразяваше, че може да направи? Да се прави на неин телохранител? Срещу Сестрите? Да разкрие публично колко изцяло е на нейна страна? Утре щеше да има предостатъчно време за това, стига тази нощ всичко да минеше добре; такова разкритие можеше само да тласне Съвета в посоки, за които не й се искаше и да мисли.
— Това, което ще става тази вечер, засяга Айез Седай — каза му тя твърдо. Но колкото и да беше глупаво предложението му, той все пак й беше предложил да се изложи на риск заради нея. Не можеше да се разбере по каква причина — можеш ли да разбереш защо изобщо някой мъж прави каквото и да е? — но все пак тя му дължеше за този жест. И за други неща. — Освен ако не пратя Сюан да ви предаде нещо друго тази нощ, лорд Брин, вие ще трябва да напуснете преди съмване. Ако бъда обвинена заради случилото се днес, това може да се отрази и на вас. Оставането ви може да се окаже опасно. Дори фатално. Не мисля, че ще им е нужен кой знае какъв повод. — Нямаше нужда да уточнява кои са „те“.