Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
След като слугинята се отдръпна, Егвийн хвана Талманес под ръка.
— Не бива да го правиш. Дори Бандата не може да завладее сама цяла Муранди, а всяка десница ще е срещу вас. Знаеш много добре, че единственото, което кара мурандийците да се обединят, са чужденците на тяхна земя. Последвайте ни до Тар Валон, Талманес. Мат ще дойде там; в това не се съмнявам. — Мат всъщност нямаше и да повярва, че е станала Амирлин, докато не я види, че носи шарфа в Бялата кула.
— Редран не е глупак — отвърна той. — От нас той иска само да си седим на място и да чакаме. Една чужда армия — без Айез Седай — и никой не знае какво крои. Няма да срещне големи затруднения да обедини благородниците срещу нас. След което, той така казва, ние тихо и кротко ще се прехвърлим през границата. Смята, че след като веднъж ги хване в ръцете си, ще може да ги задържи.
Егвийн не можа да прикрие тревогата в гласа си.
— А какво би му попречило да ви измами? Ако заплахата си отиде без битка, то неговата мечта за обединена Муранди може да се изпари заедно с нея. — Глупавият мъж я изгледа насмешливо!
— Аз също не съм глупак. Редран не би могъл да се подготви преди пролетта. Тази сбирщина тук никога нямаше да си размърда задниците от именията, ако андорците не бяха дошли на юг, а те са в поход още отпреди да завалят снеговете. Дотогава Мат ще ни е намерил. Ако е тръгнал на север, трябва да чуе за нас. Дотогава Редран ще трябва да се задоволи с това, което успее да направи. Така че ако Мат наистина смята да отиде до Тар Валон, може би пак ще ви видя.
Егвийн изсумтя раздразнено. Планът беше забележителен, все едно че го беше измислила Сюан, и не приличаше на схема, която може да изиграе човек като Редран Алмарик до Аррелоа а’Налой. Разправяха, че бил толкова разпуснат, че в сравнение с човек като него и Мат щеше да изглежда сдържан. Но от друга страна, схемата едва ли беше замислена от самия Редран. Единственото сигурно беше, че Талманес вече си го е наумил.
— Искам честната ти дума, Талманес, че няма да позволиш Редран да ви въвлече във война. — Отговорност. Тесният шарф около врата й сякаш тежеше десет пъти повече от пелерината й. — Ако се раздвижи по-рано, отколкото смяташ, ще напуснете независимо дали Мат се е присъединил към вас.
— Бих искал да мога да ви обещая, но не е възможно — възрази той. — Очаквам първото нападение над обоза ми най-много три дни след като започна да се отдалечавам от армията на лорд Брин. Всеки дребен владетел или фермер ще си помисли, че може да отмъкне няколко коня през нощта, да ме мушне с игла по задника и да офейка.
— Не говоря за това, че трябва да се защитавате, и ти го знаеш — отвърна му тя твърдо. — Честната ти дума, Талманес. Или няма да позволя споразумението ви с Редран. — Единственият начин да го прекрати беше да го издаде, но война пред очите си нямаше да допусне, война, която тя самата е предизвикала, довеждайки Талманес тук.
Той се взря в нея, сякаш я виждаше за първи път, и най-сетне склони глава. Странно, но този жест и се стори по-официален от поклона му.
— Ще бъде както казвате, майко. Кажете ми, сигурна ли сте, че и вие не сте тавирен?
— Аз съм Амирлинския трон — отвърна тя. — Това е предостатъчно за всички. — Отново го докосна по ръката. — Светлината да те освети дано, Талманес. — Този път усмивката почти докосна очите му.
Неизбежно, въпреки шепненето им, разговорът им беше забелязан. Може би тъкмо заради шепненето. Момичето, което претендираше, че е Амирлин, бунтовничката срещу Бялата кула, в разговор с водача на десет хиляди Заклети в Дракона. Дали беше затруднила разговора на Талманес с Редран, или го бе улеснила? По-малко вероятна ли ставаше войната в Муранди, или повече? Сюан, с нейния проклет „Закон за непредвидените последствия“! Проследиха я петдесетина погледа, после се отдръпнаха, докато тя се придвижваше през множеството, топлейки пръстите си с чашата. Е, почти се отдръпнаха. Лицата на Заседателките придобиха цялата айезседайска невъзмутимост, но Лелейн й заприлича на кафявоока врана, дебнеща замятала се в плитчините риба, а пък малко по-тъмните очи на Романда можеха да пробият дупки в желязо.