Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Знаеш, че Романда някога е очаквала сама да стане Амирлин — каза тя по едно време. — Чух, че това, че Тамра получила шарфа, я накарало да изчезне в изгнание като чайка с проскуба на опашка. Ще заложа един сребърник, какъвто нямам, срещу цял кантар риба, че очите й ще се опулят два пъти повече, отколкото на Лелейн.
И по-късно.
— Съжалявам, че няма да мога да ги чуя как ще вият. Много скоро някой все ще го направи, и бих предпочела да са те, вместо ние. Никога не съм имала добър глас за пеене. — И за да го докаже, дори попя малко за момичето, което гледало момчето на отсрещния бряг на реката, а нямало лодка. Права беше — гласът й по своему беше приятен, но не можеш да изкараш мелодия с ведро на главата.
И още по-късно:
— Добре че имам толкова сладко лице сега. Ако мине лошо, двете ще ни облекат като куклички и ще ни сложат седнали на брега да ни се радват. Разбира се, вместо това може да ни се случат „случки“. И куклите да се счупят. Гарет Брин ще трябва да си намери някоя друга, която да хока. — На това дори се засмя.
Така че Егвийн изпита дори облекчение, когато платнището на входа се изду за кратко навътре, издавайки някой достатъчно разумен да не влезе, след като е поставена преграда. Наистина не държеше да чуе докъде ще стигне хуморът на Сюан!
Веднага щом освободи преградата, вътре пристъпи Шериам, а с нея нахлу и въздух, който й се стори десет пъти по-студен отпреди.
— Време е, майко. Всичко е готово. — Очите й се бяха разширили и тя облизваше устни.
Сюан скочи и грабна пелерината си от леглото на Егвийн, но се спря, докато я намяташе на раменете си.
— Знаете ли, аз наистина съм вдигала платна към Пръстите на Дракона посред нощ — каза тя сериозно. — И съм хващала лъвориб в мрежа, с баща ми. Възможно е да стане.
Шериам се втренчи навъсено след излизащата Сюан. През процепа нахлу още студ.
— Понякога си мисля — почна тя, но каквото и да си мислеше понякога, така и не го сподели. — Защо го правите, майко? — попита тя вместо това. — Всичко — това днес при езерото, както и свикването на Съвета тази вечер. Защо прекарахте целия ден вчера, говорейки за Логаин пред всеки, когото срещнехме? Позволям си да мисля, че можете да го споделите с мен. Аз все пак съм вашата Пазителка. Аз наистина ви се заклех във вярност.
— Казах ти каквото трябва да знаеш — отвърна Егвийн и заметна пелерината на раменете си. Не беше нужно да уточнява, че разчита на една принудена клетва само дотук, дори от Сестра. А Шериам можеше да намери причина да изпусне някоя дума не пред когото трябва, въпреки тази клетва. В края на краищата Айез Седай бяха прочути с това, че си намират пролуки в това, което твърдят. Не вярваше всъщност, че може да се случи, но също като лорд Брин не можеше да поема и най-малките рискове, освен когато не се налага.
— Трябва да ви кажа — заговори с горчивина Шериам, — че според мен от утре вашата Пазителка на Хрониките ще бъде или Романда, или Лелейн, а аз ще отслужвам наказание за това, че не съм предупредила Съвета. И допускам, че може би ще ми завиждате.
Егвийн кимна. Беше напълно възможно.
— Тръгваме ли?
Слънцето се бе снишило в червен купол над върховете на дърветата на запад и от снега се вдигаше зловещо бледо сияние. Слуги посрещаха преминаването на Егвийн през дълбоките пъртини с мълчаливи поклони. Лицата им бяха или посърнали от тревога, или безизразни — слугите можеха да улавят настроението на своите господари почти толкова бързо, колкото и Стражниците.
Отначало не се виждаше нито една Сестра, а после се появиха всички, огромно сборище около един павилион, вдигнат на единственото достатъчно широко открито пространство в лагера, зоната, използвана от Сестрите за Приплъзване до гълъбарските кафези в Салидар и за Пътуване назад с докладите от техните очи и уши. Големи усилия бяха нужни, за да се разпъне многократно закърпваното тежко платнище, нямащо нищо общо с разкошния балдахин при езерото. През последните два месеца Съветът най-често се беше събирал горе-долу както тази сутрин, или най-много да се наблъскат в някоя от по-големите шатри. Павилионът беше разпъван само два пъти, откакто тръгнаха от Салидар. И двата пъти — за съд.
Забелязали приближаването на Егвийн и Шериам, Сестрите най-отзад замърмориха на по-предните и се отвори пролука, през която да минат. Проследиха ги безизразни очи, с нищо не издаващи дали гледащите ги Сестри знаят, или дори подозират какво става. В стомаха на Егвийн запърхаха пеперуди. Розовата пъпка. Спокойствие.