Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Трябва да сте доволен, че щерката-наследница е на път за Кемлин, лорд Пеливар. — Беше чула няколко от Заседателките да го споменават.
Лицето му се изпъна безизразно.
— Елейн Траканд е в правото си да изяви претенции за Лъвския трон — отвърна й той хладно.
Очите на Егвийн се разшириха и той отстъпи колебливо назад. Може би си бе помислил, че се е ядосала от премълчаването на титлата й, но тя едва го забеляза. Пеливар бе подкрепил майката на Елейн в претенциите й за трона и тя беше сигурна, че ще подкрепи и нея. Винаги говореше за Пеливар с обич, като за любимия си чичо.
— Майко — промърмори Сюан до лакътя й, — трябва да тръгваме, ако искаме да стигнем в лагера преди залез. — Успя да вложи много настойчивост в тихите си думи. Слънцето вече бе превалило зенита.
— Времето не е подходящо за вървене на открито нощем — бързо се намеси Пеливар. — Ако ме извините, трябва и аз да се подготвя за тръгването ни. — Хвърли чашата си на подноса на един слуга, поколеба се и сви крак в лек поклон, след което се измъкна с изражение на човек, току-що отървал се от вълчи капан.
На Егвийн й се дощя да скръцне със зъби от безсилие. Какво наистина мислеха мъжете за споразумението им? Ако можеше да се нарече такова след начина, по който им го беше наложила. Арател и Емлин притежаваха повече власт и влияние от повечето мъже, но все пак Пеливар, Кулан и другите като тях яздеха с войниците; все още можеха да й го лиснат в лицето като ведро масло за лампи.
— Намери Шериам — изръмжа тя — и й кажи да накара всички да се качат по конете веднага, каквото и да й струва!
Не можеше да даде на Заседателките цяла нощ да мислят какво точно е станало днес, и да започнат кроежите си. Трябваше да се върнат в лагера преди да се скрие слънцето.
Глава 19
Законът
Да накара Заседателките да се качат по конете не се оказа много трудно — те бяха също толкова нетърпеливи да тръгнат, колкото и Егвийн, особено Романда и Лелейн, и двете — студени като вятъра и с очи като гръмоносни облаци. Останалите бяха самото въплъщение на хладното айезседайско спокойствие и излъчваха самообладание като някакъв тежък мирис, но се плъзнаха към конете си толкова бързо, че благородниците останаха зяпнали, а пъстро облечените слуги се засуетиха да натоварят багажа по товарните коне и да ги настигнат колкото се може по-бързо.
Егвийн подкара здраво Дайшар през снега и само след един поглед и кимване от нейна страна лорд Брин се погрижи въоръженият ескорт да подкара също толкова бързо. Сюан върху Бела и Шериам на гърба на Крило се втурнаха да я настигнат. Дълго газиха през снежна покривка до глезените, като конете вдигаха високо копита почти в бяг. Пламъкът на Тар Валон плющеше под устремния вятър и дори когато се наложеше да забавят, когато конете потъваха до колене в покритите със заледена кора преспи, продължаваха в бърз тръс.
Заседателките нямаха никакъв избор, освен да се стараят да не изостанат, а скоростта им отне възможността да я заговорят в движение. При тази изнурителна бързина, ако човек не внимаваше с коня си, можеше да докара счупен крак на животното, както и сам да си счупи врата. Въпреки това Романда и Лелейн успяха да сберат котериите си и тези две групички цапаха през снега, обкръжени от прегради срещу подслушване. Егвийн можеше да си представи темата. Колкото до това, останалите Сестри също успяха да пояздят заедно за известно време, разменяйки си по някоя дума и хвърляйки хладни погледи ту към нея, ту към Сестрите, загърнати в сайдар. Само Делана така и не се включи в нито една от тези дружески беседи. Тя се държеше плътно до Халима, която най-сетне престана да крие, че й е студено. Изопнала лице, селянката придържаше наметалото плътно около себе си, но все така се стараеше да успокоява Делана, като й шепнеше непрекъснато. Делана, изглежда, се нуждаеше да я успокояват — веждите й се бяха свъсили, а челото й беше намръщено и й придаваше вид на старица.
Не беше единствената притеснена. Другите упорито криеха чувствата си, излъчвайки абсолютно спокойствие, но Стражниците яздеха като мъже, очакващи всеки момент най-лошото да изскочи от снега, очите им се местеха непрестанно и бдително, а объркващите взора плащове се вееха под поривите на вятъра. Когато една Айез Седай се тревожеше, тревожеше се и нейният Стражник, а Заседателките бяха твърде погълнати от грижите си, за да се сетят да успокоят мъжете. При тази гледка Егвийн можеше само да се радва. Щом Заседателките бяха разтревожени, значи все още нищо не бяха измислили.