Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Тя пристъпи по застланите килими, изтъкани в ярки цветове на десетки шарки, и тръгна към кръга от горящи мангали, разположени около ръба на балдахина.
Шериам започна:
— Тя иде; тя иде… — Никак не беше чудно, че прозвуча не толкова величествено, както друг път, и малко нервно.
Излъсканите пейки и покритите с разноцветни платове сандъци изглеждаха доста по-официално от безразборно подбраните столове по-рано същия ден — две извити редици от по девет места, групирани по тройки: Зелена, Сива и Жълта от едната страна, Бяла, Кафява и Синя — от другата. Срещу тях бе поставен покрит, с плат на разноцветни ивици сандък и пейка за Амирлинския трон. Седнеше ли там, Егвийн щеше да се озове във фокуса на всички погледи и с пълното съзнание, че е изправена сама пред осемнадесетте Сестри. Толкова по-добре, че не бе сменила дрехите си — всяка от Заседателките още носеше фините одежди от езерото, добавила само шала си. Розова пъпка. Спокойствие.
Една от пейките се оказа празна, макар и само за кратко. Делана дотича тъкмо когато Шериам довършваше литанията си. Развълнувана и останала почти без дъх, Сивата Заседателка се добра до мястото си между Вирилин и Квамеса и се смъкна на седалката без помен от обичайната си грациозност. Усмихваше се болнаво и нервно опипваше огърлицата с огнекапки на шията си. Всеки можеше да си помисли, че тя е изправената на съд. Спокойствие. Никой не беше изправен на съд. Все още.
Егвийн бавно закрачи по килимите, между двете редици, с Шериам плътно зад нея, а Квамеса стана. Светлината на сайдар изведнъж засия около мургавата тънка жена, най-младата от Заседателките. Днес нямаше да се скъпят откъм формалности.
— Това, което е внесено пред Съвета на Кулата, може да бъде обсъждано само от Съвета — обяви Квамеса. — Който стъпи тук неканен, било то жена или мъж, вътрешен или външен, все едно дали ще дойдат в мир или с гняв, ще приложа към тях тежестта да закона, да отговарят пред закона. Знайте, че това, което казвам, е истина. Така ще бъде и така ще стане.
Тази формула беше по-стара дори от клетвата срещу изричане на неистина и идваше от времената, когато от убийства бяха загинали почти толкова Амирлини, колкото от всички други причини, събрани наедно. Егвийн продължи добре отмерените си крачки. Струваше й усилие да не докосне шарфа на раменете си, само за да си напомни. Постара се да се съсредоточи върху пейката отпред.
Квамеса зае мястото си, все още сияейки със Силата, и сред Белите се надигна Аледрин, и сиянието обкръжи и нея. С тъмнозлатистата си коса и големите си светлокафяви очи, когато се усмихнеше, тя беше доста красива, но сега и един камък щеше да е по-изразителен.
— Има такива, които са на едно ухо разстояние и които не са от Съвета — рече тя със студен глас, с твърдия акцент на Тарабон. — Каквото се каже в Съвета, трябва да се чуе само от Съвета, освен ако самият Съвет не постанови друго. Ще направя заседанието ни закрито. Ще запечатам словата ни само за нашите уши. — Тя запреде преграда около целия павилион и седна. Сред Сестрите отвън последва леко разбъркване. Сега те щяха да следят хода на Съвета в пълна тишина.
Странно, че толкова много неща при Заседателките зависеха от възрастта, след като различаването по възраст беше почти анатема за Айез Седай. Възможно ли беше Сюан наистина да е забелязала някаква подреденост във възрастите на Заседателките? Не. Съсредоточеност. Спокойствие и съсредоточеност.
Стиснала краищата на пелерината си, Егвийн пристъпи до сандъка с многоцветната покривка и се обърна. Лелейн вече беше скочила на крака, с провиснал над ръцете й шал със сини ресни, Романда също се надигаше, без дори да изчака Егвийн да седне. Не можеше да позволи на която и да било от двете да сграбчи руля.
— Внасям въпрос пред Съвета — обяви тя високо и решително. — Коя ще стане да обяви война срещу узурпаторката Елайда до Аврини а’Ройхан?
И после седна, като отхвърли пелерината и я остави да падне на пейката. Застанала до нея на килимите, Шериам изглеждаше съвсем хладнокръвна и сдържана, но издаде някакъв приглушен звук, почти хленч. Егвийн не допусна, че го е чула някоя друга. Поне се надяваше.
Последва кратък миг на изумление. Сестрите замръзнаха по местата си и я загледаха слисано. Навярно не по-малко, че си позволи да внесе питането, отколкото заради самото питане. Никой не внасяше питане пред Съвета, преди да го сондира със Заседателките — това просто не се правеше, колкото по традиция, толкова и по практични причини.