Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Егвийн въздъхна. Как изобщо бе възможно една наистина разумна, интелигентна, способна жена да става толкова гламава само по такъв един повод? И като съскаща усойница, в главата и се надигна образ. Тя, седнала на коляното на Гавин, си играе на целувчици. В една кръчма! Тръсна решително глава да го махне.
— Сюан, имам нужда от опита ти. Мозъкът ти ми трябва. Не мога да позволя да загубиш ума си заради лорд Брин. Ако не можещ да се овладееш, ще му заплатя каквото му дължиш и ще ти забраня да се виждаш повече с него. Ще го направя.
— Казала съм, че ще отработя дълга си — отвърна упорито Сюан. — Имам не по-малко чест от проклетия лорд Гарет Брин! Освен това Мин ми каза, че не трябва да се отделям от него, иначе и двамата ще загинем. Или нещо такова. — Розовината по бузите й обаче я издаде. Независимо от честта й и това, което й беше казала Мин, тя просто беше готова да се примири с всичко, стига да е до него.
— Ясно. Затъпяла си от любов и ако ти кажа да се държиш далече от него, или няма да се подчиниш, или ще провесиш нос и онова, което още е останало от мозъка ти, ще потъне в облаци. Какво смяташ да правиш с него?
Сюан се навъси възмутено, както тя си знаеше и заръмжа какво щяла да направи с проклетия лорд Гарет Брин. Нищо от това, което изреди, нямаше да му хареса. А някои от нещата просто нямаше да преживее.
— Сюан — каза й Егвийн предупредително, — ако още веднъж отречеш това, което е явно като носа ти, хем ще му го кажа, хем ще му дам парите.
Сюан се нацупи. Нацупи се! Сюан!
— Нямам време да се влюбвам. Едва ми остава време да мисля между работата си за теб и за него. А дори тази вечер всичко да мине добре, ще ми се отвори два пъти повече работа. Освен това… — Лицето й помръкна и тя се помръдна неловко на столчето и сведе очи. — Ами ако той… не отговори на чувствата ми? — измърмори тя. — Той никога не се е опитвал да ме целуне. Единственото, което го интересува, е дали ризите му са чисти.
Егвийн остърга купата си с лъжицата и се изненада, като я извади празна. Нищо не беше останало и от франзелата, освен няколкото трохи по полата й. Светлина, коремът й все още беше празен. Погледна с надежда към купата на Сюан; тя, изглежда, не проявяваше никакъв интерес, освен да чертае кръгчета в лещата.
Внезапно й хрумна нещо. Защо лорд Брин беше настоял Сюан да отработи дълга си, дори след като бе разбрал коя е? Само защото тя бе заявила, че ще го направи? Изглеждаше против здравия разум. Освен ако това нямаше да я задържи близо до него, след като нищо друго не можеше. Впрочем, тя често се беше чудила защо всъщност Брин се бе съгласил да й изгради армия. Трябваше да разбира, че вероятността да сложи главата си на дръвника е много голяма. И защо беше врекъл тази армия точно на нея, на едно момиченце Амирлин, без реална власт и без нито една приятелка сред Сестрите освен Сюан, доколкото той знаеше? Възможно ли бе отговорът на всичките тези въпроси да е толкова прост, че той… обича Сюан? Не! Повечето мъже бяха лекомислени и хвърчаха в облаците, но чак това беше нелепо! Въпреки това тя подхвърли предположението си, макар и само за да развесели Сюан. Можеше да я накара поне да се поусмихне малко.
Сюан изсумтя невярващо. Странно прозвуча от това красиво лице, но никой не можеше по-добре от нея да вложи толкова изразителност в едно изсумтяване.
— Той не е чак пълен идиот — каза тя сухо. — Всъщност дори е доста умен. В повечето случаи умее да разсъждава, почти като жена.
— Все още не съм чула да ми обещаеш, че ще се стегнеш, Сюан — настоя Егвийн. — Трябва да го направиш, така или иначе.
— Е, естествено, че ще го направя. Сама не знам какво ми става. Не че никога не съм целувала мъж, но… — Очите й изведнъж се присвиха, сякаш очакваше Егвийн да я предизвика на тази тема. — Не съм прекарала целия си живот в Кулата. Но това е тъпо! Да си дърдорим за мъже, и то не кога да е, а точно тази вечер! — Погледна в купата си и като че ли едва сега забеляза, че е пълна с храна. Гребна с лъжицата и посочи с нея към Егвийн. — Сега повече от всякога трябва да си пестиш времето. Ако Романда или Лелейн грабне руля, никога няма да можеш да сложиш ръка на него.
Тъпо или не, нещо определено възвърна апетита на Сюаи. Излапа си гозбата по-бързо и от Егвийн, а от хляба й не остана и една троха. Егвийн се усети, че огребва своята опразнена купа. В нея вече нямаше нищо — само няколко последни зрънца леща.
Да обсъждат какво ще стане тази нощ нямаще смисъл. Точили бяха и пренаточвали всичко, което Егвийн трябваше да каже, и в кой момент, толкова пъти, че тя дори се изненадваше, че не е започнала да го сънува. Определено можеше да изиграе ролята си и насън. Сюан обаче настоя, почти заобикаляйки частта, когато Егвийн трябваше да я нахока, връщаше се на подробностите отново и отново, изтъкваше всички възможни обстоятелства, които бяха обсъждали поне сто пъти. Странно, Сюан си беше възвърнала доброто настроение. Дори прояви малко хумор, нещо необичайно за нея напоследък, макар че повечето беше черничък.