Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Стараейки се да държи под око слънцето отвън, тя бавно обиколи павилиона. Благородниците продължаваха да досаждат на Заседателките, но се местеха от една към друга, сякаш търсеха по-добри отговори на въпросите, които ги терзаеха, и тя започна да забелязва разни дреболии. Донел се спря по пътя си от Джаня към Мория и се поклони ниско на Емлин, която го удостои с кимване. Циан, отдръпвайки се от Такима, направи дълбок реверанс на Пеливар и в отговор получи лек поклон. Имаше и други, все по някой мурандиец, който отдаваше почит на андорец, и му се отвръщаше също толкова официално! Андорците се стараеха да избегнат Брин, освен че го стрелваха с по някое странно намръщване, но всички мурандийци гледаха да се доближат до него един по един, стараейки се да останат насаме, и ако се съдеше по погледите им, беше явно, че обсъждат с него било Пеливар, било Арател или Емлин. Може би Талманес беше прав.
Тя самата също получи поклони и реверанси, въпреки че никой не се стараеше толкова, колкото пред Арател, Пеливар и Емлин, да не говорим за Заседателките. Половин дузина жени й казаха колко са благодарни, че нещата са се разрешили така мирно, въпреки че в действителност почти толкова на брой измърморваха уклончиво или свиваха неловко рамене, сякаш не бяха сигурни, че наистина всичко ще свърши толкова мирно. Уверенията й, че ще е така, се посрещаха с трескавото: „Дано Светлината да даде!“ или с примиреното: „Стига да е волята на Светлината“. Четири я нарекоха „майко“, като едната малко се поколеба. Други три казаха, че била много хубавичка, че имала красиви очи и че дрехите й били много красиви, все неща от този род; може би подходящи комплименти за годините на Егвийн, но не и за положението й.
Поне си намери едно удоволствие, което нищо не можеше да помрачи. Оказа се, че Сеган не е единствената заинтригувана от обявлението й за новачките. Явно това беше главната причина повечето жени все пак да говорят с нея. В края на краищата, другите Сестри можеше й да са бунтовнички срещу Кулата, но тя бе претендентката за Амирлинския трон. Интересът им трябваше да е твърде силен, въпреки че никоя не искаше да го издаде. Арател направи запитването си намръщено, от което бръчките по бузите й само се увеличиха. Емлин поклати посивялата си глава, като чу отговора. Запита и едрата Циан, последвана от една теснолика андорска лейди на име Негара, после от хубавичка, с големи очи мурандийка, която се казваше Дженет, както и от други. Никоя не искаше да го разбере за себе си — повечето побързаха да го пояснят, особено, по-младите жени — но много скоро се изредиха да я питат всички благороднички, както и няколко слугини, под прикритието, че искат да й предложат още подправено вино. Една жилава женичка на име Нидра, беше дошла от лагера на Айез Седай.
Егвийн бе много доволна от семето, което беше посяла тук. Виж, от мъжете не остана толкова доволна. Малцина от тях я заговаряха, и то когато се озовяха лице в лице с нея и като че ли нямаха друг избор. По някоя и друга промърморена дума за времето, било за да похвалят края на сушата или да изразят неодобрението си от внезапните снегове, промърморена надежда, че проблемът с разбойниците скоро ще приключи, с по някой друг многозначителен поглед към Талманес, след което се плъзваха настрани като мазни прасета. Един андорски мечок на име Мачаран само дето не се спъна в ботушите си, за да я отбегне. Жените си имаха някакво оправдание, макар и пред себе си, покрай Книгата на новачките, но мъжете мислеха само, че ако ги видят да разговарят с нея, може да се озоват в казана с катран.
Това наистина беше доста обезсърчително. Изобщо не я интересуваше какво мислят мъжете за новачките, но много й се искаше да разбере дали и те се боят толкова, колкото жените, че накрая всичко това може да свърши с размяна на удари. Подобни страхове имаха свойството сами да се изпълняват. Най-накрая Егвийн реши, че има само един начин да го разбере.
Пеливар се извърна, докато взимаше от един поднос нова чаша с вино и се дръпна, като измърмори под нос някаква ругатня, понеже едва не се сблъска с нея. Ако му беше застанала още по-близо, щеше да му стъпи на ботушите. Горещото вино се плисна на ръкавицата му и потече по ръкава, предизвиквайки вече не толкова приглушена ругатня. Достатъчно висок, за да надвисне с глава и рамене над нея, той напълно се възползва от предимството си. Намръщи се като човек, готов да отпрати ядосано от пътя си натрапилото му се момиченце. Или като човек, току-що настъпил червена усойница. Тя изправи рамене и се помъчи да се съсредоточи върху образа му на малко момченце, но без особен успех. Обикновено действаше; повечето мъже като че ли го усещаха. Той измърмори нещо — учтив поздрав, или пък поредната ругатня — присви леко рамене и се опита да я заобиколи. Тя пристъпи встрани и пак застана срещу него. Той сви вдясно, тя — срещу него. Пеливар се заозърта, сякаш са го хванали натясно. Тя реши да се опита да го успокои преди да го натисне с важния въпрос. Искаше отговори, а не мрънкане.