Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Зед се изправи и остави огънят му да запали факлата на един мъж наблизо. Пламъкът затрептя. Зед простря ръка към каруцата, докато с другата отпрати мъжете встрани. Те го послушаха, но останаха в готовност да поемат отново тежестта. Зед обърна длан и започна да я вдига нагоре. Заедно с неговото движение се издигна и каруцата. Задържа се във въздуха на няколко метра във въздуха.
— Махнете го оттам — нареди Зед мрачно.
Мъжете вдигнаха Стивънс за раменете и го издърпаха от спицата.
Щом свършиха, Зед обърна длан надолу и пусна каруцата на земята.
До Калан коленичи един от войниците.
— Вината е моя — заплака с болка той, — толкова съжалявам, стана по моя вина.
Калан сграбчи каруцаря за куртката и го вдигна на крака.
— Ако трябва да се търси вина, то тя се пада на мен. Не биваше да се опитвам да печеля разстояние в тъмното. Не биваше… Вината не е твоя. Беше злополука, това е всичко.
Тя извърна глава и затвори очи, в главата й продължаваха да звучат виковете на Стивънс. Както обикновено, не бяха запалили факлите, за да не издадат присъствието си. Никой не можеше да каже чии очи ще забележат, че през просеката минават войници. Но при положение, че нямаше никакви следи от преследвачи, беше глупаво да се презастраховат. Бяха загубили един живот.
— Погребете го възможно най-добре — обърна се Калан към мъжете. В замръзналата земя не можеше да се копае, но поне можеха да го покрият с някой голям камък от сипея. Душата му вече бе отлетяла на сигурно място при духовете. Страданията му бяха свършили.
Зед помоли войниците да разчистят пътеката и отиде заедно с другите да търси място, където да погребат Стивънс.
В цялата бъркотия Калан изведнъж се сети за Сирила и се качи в каруцата. Нейната полусестра беше увита с цял куп дебели одеяла и сложена между багажа. Падналата скала бе засегнала предимно задната част на каруцата и не бе докоснала Сирила, а одеялата я бяха предпазили от по-малките камъчета. Беше цяло чудо, че никой друг не пострада от по-големите камъни, паднали от сипея.
Бяха положили Сирила в каруцата, а не в каретата, защото все още беше в безсъзнание и прецениха, че легнала ще й е по-удобно. Но сега каруцата най-вероятно не подлежеше на поправка, така че щеше да се наложи да я преместят в каретата, която се движеше не много далеч назад.
На пътеката започнаха да се събират мъже, някои се разтичаха в тъмнината да изпълняват заповедите на офицерите си, други се заеха да секат дървета, за да възстановят подпорната стена, на трети бе заповядано да разчистят пътя от камъните и скалните отломъци, за да може да мине каретата.
Калан с облекчение забеляза, че Сирила е здрава и читава. Беше доволна и че сестра й е в почти постоянното си състояние на унес. Точно сега не им беше до виковете и крясъците й на ужас. Чакаше ги по-важна работа.
Калан пътуваше с нея в каруцата, в случай че Сирила се събуди. След онова, което й се бе случило в Ейдиндрил, Сирила изпадаше в паника при вида на мъже и я обземаше див ужас, ако до нея не се окажеха Калан, Ейди или Джебра.
В кратките мигове на просветление Сирила караше Калан да й обещава отново и отново, че ще стане Кралица. Сирила се тревожеше за народа си и знаеше, че не е в състояние да му помогне. Тя обичаше Галеа достатъчно, за да не иска да натрапва на страната си Кралица, която не е в състояние да ръководи. Калан с неохота се съгласи да поеме тази отговорност.
Полубратът на Калан — принц Харолд — не искаше да има нищо общо с кралските дела. Той беше войник, също както баща си, баща и на Сирила — Крал Уиборн. След раждането на Сирила и Харолд майката на Калан бе взела баща им за свой другар и така се бе появила Калан. Тя бе родена Изповедник, изповедническата магия в нея имаше превес над кралското й потекло.
— Как е тя? — попита Зед и изтупа робата си. Качи се в каруцата.
— Все същото. Камъните не са я засегнали.
Зед допря пръсти до слепоочията й.
— С тялото й всичко е наред, но съзнанието й все още е в лапите на болестта. — Той поклати глава с въздишка и опря длан в коляното си. — Ще ми се дарбата да можеше да лекува и болестите на главата.
Калан видя мъката в очите му. Усмихна се.
— Бъди благодарен. Ако беше така, никога нямаше да ти остава време да се наядеш.
Зед се изкикоти, а тя плъзна поглед към мъжете около каруцата. Видя капитан Райан. Махна му да се приближи.