Реката на синия огън

Кабинетът на преподобния Бълърейм представляваше миниатюрна стая, в която нямаше почти нищо освен бюрото му, един евтин стенен екран и няколко обяви за различни църковни мероприятия — търгове, концерти, служби.

— Лили почистваше църквата, а понякога и тук.

— Използвате минало време — изтъкна Калиопи.

— Ами тя замина. Напусна града. Причината бе, че срещна един мъж. — Той поклати глава и се усмихна печално. — Нямаше кой знае какво да я задържи тук, така или иначе. Едва ли щеше да забогатее от службата си в църквата.

— Знаете ли къде отиде? Името на мъжа?

— Били, Боби, нещо такова. Това е всичко, което знам — надали би могло да ви бъде от особена полза, прав ли съм? А и тя не спомена къде отива, освен че двамата заминават. Да не забравя, извини се, че не е направила двуседмично предизвестие. Проблеми ли има?

Стан Чан разглеждаше афишите. Наложи се да отстъпи встрани, за да пропусне съпругата на преподобния през вратата с поднос лимонада и три чаши.

— Не. Просто искахме да й зададем няколко въпроса за нейната дъщеря.

— Нейната…? — Настъпи кратка пауза. — Поли? След толкова време? — Бълърейм поклати глава. — Ужасно. Но почти бях забравил. Странно е, че нещо толкова кошмарно е могло да остане в сянка. Лили беше смазана. Това момиче беше всичко, което имаше.

— Така и не успяха да го хванат, нали? — обади се госпожа Бълърейм. — Онзи сатанински мъж, който я уби.

— Задържахте ли някого? — Преподобният се наведе напред. — Затова ли сте дошли тук? Подготвяте процес?

— Не, опасявам се, не.

Калиопи отпи от лимонадата, която беше възкисела. След това овладя изражението си и запита:

— Някой от вас познаваше ли Поли?

— По-скоро не. Понякога я виждахме на улицата или в магазина, но по това време Лили не работеше при нас. Всъщност една от причините да реша църквата да бъде редовно почиствана, беше именно убийството, което направо я съсипа, ако разбирате какво искам да кажа. Да й осигуря някакво занимание. А и не беше в цветущо финансово състояние. Някои хора припечелиха добре от втората поземлена реформа, но други като Лили, които… както ида е, просто оставиха всичко да изтече между пръстите им.

Явният намек бе, че преподобният и съпругата му бяха сред тези, които бяха имали благоразумието да инвестират парите от реформата в една чудесна къща и домашна система, която да им осигури всички мрежи.

Калиопи въздъхна незабележимо. Вече бе сигурна, че ще чуят твърде малко полезни неща от този приятен, самодоволен мъж. Положи усилия да приключи набързо с останалите въпроси, докато Стан Чан отпиваше от лимонадата и се държеше така, сякаш на този свят нямаше нищо по-интересно от обявите за разпродажба на козунаци. Резултатите бяха точно толкова обезкуражителни, колкото бе предполагала: семейство Бълърейм не бяха чували за никакви евентуални приятели на дъщерята и дори не бяха в състояние да кажат дали мащехата имаше някакви приятели в града, които биха могли да знаят нещичко за семейните им взаимоотношения.