Реката на синия огън

— Кой знае какво ли пък щеше да правиш. Така или иначе мащехата й няма линия. Не можем да се свържем с нея.

— Селяндури.

— Ти си сноб, Стан Чан.

— Просто се опитвам да разнообразя това безкрайно пътуване.

Калиопи отвори прозореца. Бе леко захладяло, слаб ветрец полюшваше пожълтялата трева по хълмовете.

— Трябва да започна отнякъде, Стан. Трябва ми… не знам, нещо да усетя.

— Тези хора дори не са я погледнали цели две години преди да умре. А и щом нейното мамче няма линия в колибата си, значи бебчо дори не се е обаждал вкъщи, не съм ли прав?

— Ти си най-неубедителният любител на жаргона, когото съм чувала. Така е, нито са я виждали, нито са я чували, с изключение на едно или две безплатни съобщения до работното място на майка й. Но са я познавали, което не може да се каже за нито един от хората, с които говорихме в Когара.

— Не ти ли е минавало през ума, че всичко това може да се окаже напразно загубено време за един безнадежден случай?

Калиопи шумно изпухтя от раздразнение.

— По дяволите, Стан, непрекъснато го мисля. Остави ме да опитам още веднъж и ако не излезе нищо, ще помислим дали да не захвърлим цялата работа. Става ли?

— Става. Вече стигнахме ли?

— Млъквай.

Предпланините се бяха превърнали в отвесни върхари от ерозирали скали, обрасли с евкалиптови дървета и вечнозелени растения. Маломощната кола на Калиопи бе изостанала дори зад самосвала и бръмчеше по стръмното като натикана в ъгъла самоходна играчка.

— … Виж какво, Стан, просто искам да кажа, че човек не върши току-тъй онова, което е извършил този тип — камъните в очните кухини, всички тези прободни и прорезни рани, — освен, ако има зъб на някого или пък е класически садист, а такива не се задоволяват с една жертва, ако веднъж са успели. Следователно в нейното минало или има някой, когото сме длъжни да открием, или пък имаме работа с непознат сериен убиец. Никой в Когара не познава човек, който би могъл да й има зъб, не е имала дори и приятел. И в интерпол-мрежата не открихме нищо.