Реката на синия огън

— Ало? Има ли там някой на име… Рамзи?

— Декатур Рамзи, госпожо Пирофски. Аз съм. Много ви благодаря, че се отзовахте на обаждането ми. Истински ценя обстоятелството, че отделяте от скъпоценното си…

— Какво искате?

Дотук с формалностите. Директорът бе споменал единствено че е чешит.

— Аз съм адвокат — надявам се, че са ви го съобщили. Бих желал да ви задам няколко въпроса от името на моите клиенти.

— Кои са те?

— Боя се, че не съм упълномощен да ви разкрия това засега.

— Никому не съм сторила нищичко.

— Никой не твърди подобно нещо, госпожо Пирофски. „Исусе — мина му през ума, — тази жена не е просто чешит, тя е направо уплашена.“

— Моля ви само да изслушате въпросите. Ако не желаете да отговорите, достатъчно е само да ми го кажете. Не ме разбирайте погрешно — ще направите на клиентите ми огромна услуга, ако наистина решите да помогнете. Изправени са пред много-много тежък проблем и са направо отчаяни.

— Как мога да им помогна? Аз дори не познавам тези хора.

Той си пое дъх, умолявайки бога на показанията да прояви търпение.

— Нека просто да ви задам първия въпрос. Запозната ли сте с нещо, наречено синдром на Тандагор?

Последва дълго мълчание.

— Продължавайте — отвърна най-после тя.

— Да продължавам ли?

— Нека чуя всички въпроси, след което ще реша дали да ви отговоря.

Катур Рамзи бе почти сигурен, че бе попаднал на някаква умопобъркана — от онези, които вярват, че правителството е скрило на сигурно място цяла банда малки зелени човечета или че службите за сигурност облъчват мозъците им със специални сигнали, — но тъй като самият казус на неговите клиенти бе дяволски странен, съществуваше поне смътна надежда да е попаднал на нещо.

— Всъщност не бих могъл да ви задам останалите въпроси, ако не знам отговора на първия — поясни той. — Те ще бъдат от сорта на: „Познавате ли някой, който да го е получил? Ако не, защо той ви интересува, както и произтичащите от него усложнения?“ Разбирате ли, госпожо Пирофски? От подобен характер. Но ми е необходим отговорът на първия въпрос.

Този път последва още по-дълго мълчание. Започна да си мисли, че бе прекъснала връзката безшумно, когато тя внезапно попита почти шепнешком:

— Как… как разбрахте, че се интересувам от заболяването Тандагор?

„Боже мой — помисли си той. — Уплаших до смърт тази нещастна жена.“

— Това не е тайна, мадам — искам да кажа, госпожо Пирофски. Няма нищо загадъчно. Проучвам тези синдроми за моите клиенти. Свързах се с много хора, които са търсили информация в медицинските мрежи или са публикували статии, или пък са имали заболявания в семейството с неустановена диагноза, напомнящи особеностите на Тандагор. При всички случаи вие не сте единствената, с която установявам контакт.

„Но безспорно сте измежду най-любопитните случаи — не произнесе на глас той, — тъй като работите в самата мрежа, и то директно с деца. А също така е и идиотски трудно да ви хване човек.“