Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
— Лили не излизаше много-много — обясни преподобният. — Именно затова този мъж — как да ви кажа, не мисля, че връзката им бе духовна, ако ме разбирате правилно. Тя е доста ограничена, Лили, Бог да я благослови — тревожа се, че лесно може да бъде подведена.
Калиопи му поблагодари за отделеното време. Той не стана. Докато съпругата му ги изпращаше през вратата, а Стан се бе намръщил при мисълта, че пак трябва да се крие от размахващите маркуча хлапета, Калиопи неочаквано се обърна.
— Казахте „онзи сатанински мъж“, госпожо Бълърейм. Какво точно имахте пред вид?
Съпругата на преподобния ококори кафявите си очи, сякаш Калиопи бе си позволила абсолютно нелеп въпрос — като, да речем, дали би искала да скочи гола на небето.
— О! Но това… то е от онази приказка, не е ли така?
— Приказка ли?
— Чувала съм я от баба си като малко момиче. За Улагару. Сатанинският мъж с крокодилски зъби. Някой го направил, издялал го от дърво, но той имал камъни вместо очи. Същото, което се случи с бедната малка Поли.
Час и половина по-късно, след като всички възможности за допълнителна информация пресъхнаха като полепналия по служебната кола на Калиопи прахоляк, те потеглиха от Кутали.
— Улагару — промълви тя. — Знаеш ли нещичко за фолклора на аборигените, Стан?
— Разбира се. Всъщност това беше съществена част от моето академично полицейско обучение, Скурос. Всеки ден часове наред сме чели за Бунийп и за това как кенгуруто се научило да подскача. Отделяхме и малко време за стрелба с пистолет. При теб не беше ли така?
— О, я млъквай. Ще ти го върна.
Тя пусна музиката, някакво популярно парче на композитор, чието име така и не можеше да запомни, беше го свалила от едно среднощно шоу. Музиката изпълни колата, някак разпиляна и горчиво-сладка, сякаш изпълнявана до японско декоративно езеро. Стан Чан притвори очи и свали облегалката си. „Улагару.“
Калиопи искаше да усети думата мълчешком. „Сатанински. Камъни вместо очи, също като в приказката, каза тя.“
Това не означаваше нищо, разбира се. Но все пак малко по-качествено нищо от всичко до този момент.
— Но след като сте адвокат, господин Рамзи, вие по-добре от всички разбирате, че ние не оповестяваме домашните линии на нашите изпълнители, нито пък каквато и да е лична информация за тях. Не може да става и дума за подобно нещо. Невъзможно.
Дори докато оборваше аргументите му, служителката от „Връзки с обществеността“ не престана да се усмихва нито за миг. Всъщност на фона на потрепващия въодушевен плакат на Чичо Джингъл, който покриваше цялата стена зад нея, и вътрешното прозорче, по което директно течеше шоуто, нейната неизменна професионална усмивка беше май единственото неподвижно нещо върху стенния екран на Катур Рамзи.
— Не настоявам за нейния домашен код, госпожо Драйбах. Но имам да обсъдя с нея един проблем от изключителна важност, а досега тя не е отговорила на нито едно от моите съобщения по нито един от другите канали.
— Това е нейно право, не мислите ли, господин Рамзи? — Усмивката й загуби частица от очарованието си, изглеждаше леко притеснена. — Щом въпросът е юридически, не е ли по-редно да се обърнете направо към правния ни отдел?
По директната програма в този момент един кит поглъщаше Чичо Джингъл, или нещо, което безкрайно приличаше на кит, само дето бе от тухли. През последните седмици Рамзи беше гледал достатъчно шоупрограми на Чичо Джингъл, за да знае, че това създание се нарича Ограждащия кит. Драматичните мъчения на Чичо Джингъл далеч не бяха приятни за гледане. Какво ли си мислеха дечурлигата за всичко това все пак?
— Вероятно не се изразих ясно — заобяснлва той, откъсвайки очи от умаления спектакъл. — Олга Пирофски не е сторила нищо нередно. Моите клиенти нямат никакви оплаквания нито срещу Джунглата на Чичо Джингъл, нито срещу Корпорацията за развлечения „Оболос“. Просто бихме искали да поговорим с госпожа Пирофски по един много важен за клиентите ми въпрос и аз умолявам за вашето съдействие, тъй като тя не отговаря на съобщенията ми.
Госпожа Драйбах приглади разкошния си шлем от изкуствена коса. Изглеждаше поуспокоена, но не съвсем убедена.
— Радвам се да чуя това, господин Рамзи. „Оболос“ е световният лидер в областта на детските развлечения, както знаете, и ние не бихме желали разпространението на каквито и да е необосновани слухове от юридическо естество по мрежите. Но не мисля, че мога да направя нещо, за да ви помогна. Не съм в състояние да принудя един наш служител да се отзове на вашите обаждания в края на краищата.