Реката на синия огън
- Автор: Уилямс Тад
- Серия: Otherland #2
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Реката на синия огън». Краткое содержание книги:
— Изглежда, че Хана все пак е наоколо — каза той. Лицето му бе прежълтяло от изненадата, но гласът му беше силен. Мисля, че преследват мен, не теб.
Пол се сви колкото може по-ниско, без всъщност да се прикрива зад Нанди. Двете лодки бяха напуснали страничния поток и сега се движеха по Алф точно зад тях. Още няколко стрели бръмнаха покрай тях, без да успеят да улучат целта само защото течението беше буйно и трите съда се мятаха насам-натам.
— Какво значение има кого преследват? — попита Пол. — Така или иначе ще ни убият и двамата! Колко остава до прохода?
Нанди стисна зъби с такава сила, че жилите по врата му изпъкнаха, а вените по челото му се издуха, след което рязко счупи стрелата точно там, където стърчеше от тялото му.
— Твърде далече, за да стигнем, преди да са ни изтрепали като зайци. Но ако не съм тук, мисля, че нещата за теб ще са различни.
Той изпълзя до ръба на лодката, все така ниско привел глава.
— За какво говориш?
— Знаех, че ще се разделим, но не предполагах, че ще е толкова скоро — отвърна Нанди. — Мястото, което търсиш, не е в съседната симулация, нито пък е наблизо, но с малко късмет ще го намериш. Ти търсиш Итака, почти съм сигурен.
Той се преметна през лодката, но се хвана за нея с две ръце и увисна с потопени във водата крака, накланяйки малкия плавателен съд на една страна.
— Нанди, какви ги вършиш?
Пол се опита да го издърпа обратно, но слабият мъж отклони протегнатите му пръсти.
— Нямам намерение да се самоубивам, Пол Джонас. На воините на Хана ще им е по-трудно да ме хванат, отколкото си мислят. Остани в лодката. Течението ще те отнесе.
Поредната вихрушка от стрели изсвири над главите им.
— Името на твоя неприятел е Феликс Жонгльора — не го подценявай!
Той се пусна, метна се назад с широко разтворени ръце и цамбурна под водата. Когато отново се показа на повърхността, Пол вече се намираше на двайсетина метра от него, без да може да направи нищо друго, освен да проследи как Нанди Парадиваш доплува до брега и закуцука между дърветата.
Първата лодка се понесе в обратна посока, когато достигна мястото, където той беше изчезнал, и щом достигна плитчините, воините изскочиха от нея и хукнаха след Нанди, но втората лодка не забави темпо. Стрелците на борда, които досега бяха гледали колко добре стрелят техните другари, сега имаха шанса да демонстрират своето изкуство. Докато Пол лежеше свит на дъното на малката лодка, върховете на стрелите чаткаха по нея като градушка, цепейки дървото около него.
Успя само да види краткотраен син блясък над главата си, някаква проблясваща, трептяща синева, като облак колеблива светлина, след което нещо накара косите му да настръхнат, изпускайки искри, и той напусна Ксанаду.
ДЕВЕТНАЙСЕТА ГЛАВА
ДНЕВНИ ГРИЖИ
МРЕЖА/НОВИНИ: Пилкър апелира за нова законодателна камара.
(Картина: Пилкър пред сградата на Конгреса.)
Диктор: Преподобният Даниъл Пилкър, ръководител на християнската фундаменталистка група „Царство сега“, съди Съединените щати, настоявайки за създаването на четвърта камара на законодателната власт.
Пилкър: „Имаме Камара на представителите, имаме Сенат на индустриалците. Имаме какви ли не групи по интереси, което им гарантира възможност техният глас да бъде чут. Но кой представлява благочестивите американци? Докато не бъде създаден и сенат по вероизповеданията, който да кове и да обсъжда съобразени с Бога закони, една огромна част от американския народ ще си остане лишена от граждански права в собствената си страна…“
Предградията останаха зад гърба им. Изместиха ги хълмове и накацалите по тях селища, обитавани от работещи в града служители, както и полуразрушени постройки, пусти като музейна експозиция в бялата утрин. Меките сенки ставаха все по-къси с изкачването на слънцето към зенита, сякаш ярката небесна светлина постепенно изпаряваше мрака.
— Значи едно обаждане нямаше да свърши работа?
— Трябва да видя това място, Стан. Наистина трябва. Понякога няма как.
— Обясни ми го още веднъж — Поли Мерапануи пристига от север. Уличница от Когара, която е убита под една магистрала в Сидни. В такъв случай защо отиваме на съвсем различно място, в Сините планини?
— Защото е живяла там.
Калиопи изпревари един натоварен с натрошени бетонни отломки камион, който се тътреше едва-едва.
— Почти цяла една година, след като е напуснала Даруин. Знаеш го много добре — има го във файловете.
— Просто се опитваш да замотаеш главата ми. — Той сви устни, загледан в поредното потънало в прахоляк градче, което се изнизваше покрай прозорците. — Толкова ли не можехме да свършим работата с едно обаждане? Не си падам чак толкова да запълвам редките си свободни дни с полицейски занимания, Скурос.