Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Кенилуърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Кенилуърт [bg]

Электронная книга - «Кенилуърт [bg]». Краткое содержание книги:

„Хората, които природата е лишила от естетическо чувство и които разбират поезията посредством разсъдъка си, а не със сърцето и духа, въстават против историческите романи, като считат за незаконно обединяването на историческите събития с частните произшествия. Но нима в действителността историческите събития не се преплитат със съдбата на обикновения човек и, обратно — нима обикновеният човек не взема понякога участие в историческите събития?“
С тези редове, писани преди почти сто и петдесет години, великият руски критик В. Г. Белински пламенно утвърждава мястото па Уолтър Скот (15. VIII. 1771 — 21. IX. 1832) и на създадения от него исторически роман в тогавашната европейска литература. Днес историческият роман, получил достатъчно широко разпространение и достатъчно високо признание, вече не се нуждае от защита. Правото на литературата да пресъздава исторически събития, като изхожда от собствените си принципи, не се оспорва. Но това свое право тя дължи в извънредно голяма степен на „автора на «Уейвърли»“, както се е подписвал Скот под редица свои произведения, появили се на бял свят след шумния успех на знаменития роман.
Преди да се отдаде изцяло на „историческата проза“, Уолтър Скот, син на шотландски юрист и сам започнал трудовия си път като адвокат и съдебен секретар, се утвърждава като изтъкнат поет, автор на балади и поеми с подчертано романтически характер, силно повлияни от шотландското фолклорно творчество, като автор и на редица литературно-критически и исторически трудове, като авторитетен и редовен сътрудник на периодичния литературен печат. Сюжетите на повечето от поемите на Скот от този начален период на неговото литературно творчество са почерпани от средновековието. Необичайното, тайнственото, страшното са техен неизменен белег.
По-късно, когато създава поредицата от забележителни исторически романи след „Уейвърли“, които му донасят световна известност и признание: „Айвънхоу“, „Кенилуърт“, „Куентин Дъруърд“, „Удсток“, „Красивото момиче от Пърт“ и др., Уолтър Скот също използува теми и сюжети от средновековната действителност, но вече с една съществена отлика в подхода към историческия материал. Без да се отказва от екзотичното, от тайнственото и необикновеното. Скот съсредоточава вниманието си преди всичко върху значителни социално-исторически конфликти, стреми се да проникне дълбоко в социалната, в класовата същност на историческите събития, които описва, отнася се с разбиране и съчувствие към съдбата на народа. Тези елементи на реализъм в изображението на събития и герои стават определящи черти на най-добрите исторически романи на Уолтър Скот, които оказват огромно влияние върху развитието на английската и европейската литература и по-специално върху развитието на историческия роман.
„Кенилуърт“ е тъкмо едно от тези значителни произведения на Скот, които дават достатъчно точна представа за творческия почерк на писателя, за последователното прилагане на принципа на историческия подход към описваните събития. Действието на романа се разгъва в два пласта. Историческият подход, за който стана дума, се изразява преди всичко в реалистичното, придържащо се близо до фактите описание на нравите и взаимоотношенията в английския двор по времето на кралица Елизабет. Дворцовите конфликти и интриги, безмилостната борба за влияние и за спечелване на благоразположението на кралицата, каквато е борбата между лорд Съсекс и граф Лестър, са пресъздадени правдиво и убедително. Плод на тези конфликти и интриги е и смъртта на една от героините на романа, Еми Робсарт, чийто брак с могъщия фаворит на кралицата граф Лестър е бил пречка за неговата политическа кариера.
Наред с този, да го наречем исторически пласт, в „Кенилуърт“ има и други сюжетни линии, свързани с усилията на младия Тресилиан да спаси Еми Робсарт, да предотврати зловещите замисли на хората от обкръжението на граф Лестър, начело с неговия щалмайстор Ричард Варни. В разгъването на тези сюжетни линии Уолтър Скот дава пълна свобода на своето неизтощимо въображение. Майстор на занимателната интрига, той изгражда живо, динамично действие с все по-нарастващо напрежение, редувайки епизод след епизод, изпълнени с неочаквани обрати, със сложни ходове на героите, въвлечени в една безкомпромисна борба. Така двете основни достойнства на романа — верността към историческите факти и занимателността — взаимно се допълват и обогатяват, и правят от „Кенилуърт“ привлекателно четиво за съвременния читател.
1 ... 169 170 171 172 173 174 175 176 177 ... 227
Перейти на страницу:

Елизабет го посрещна с изключителна благосклонност.

— Сега ни предстои — каза тя — да разгледаме един случай, който изисква кралското ни правосъдие. Това дело ни интересува и като жена, и като майка и покровителка на английския народ.

Докато се покланяше ниско, изразявайки с това готовността си да изслуша нарежданията на кралицата, Лестър неволно потръпна. Студена вълна обля и Варни. Цялата вечер той не изпускаше от погледа си своя господар и по измененото му сега лице веднага разбра какво има пред вид кралицата. Лестър обаче бе решил вече да следва нечестната си линия на поведение и когато кралицата добави: „Ние говорим за делото на Варни и Тресилиан. Тук ли е дамата, мидорд?“, графът отговори без каквото и да било колебание:

— Няма я, милостива господарко.

Елизабет смръщи вежди и стисна устни.

— Нашето нареждане беше ясно и категорично.

— И щеше да бъде изпълнено, господарко — отвърна Лестър, — дори ако беше не нареждане, а само обикновено пожелание. За съжаление… Варни, ела тук. Този джентълмен ще обясни причината, поради която дамата (той не можа да насили непокорния си език да изрече „неговата жена“) не е могла да се яви пред нейно величество.

Варни се приближи и охотно изложи причините, поради които „въпросната личност“ (той също не се осмеляваше в присъствието на Лестър да нарече Еми своя жена) не е в състояние да се яви пред нейно величество.

— Ето потвърждението — каза той — на един от най-учените лекари, чието умение и честност са добре познати на лорд Лестър и на достойния и благочестив протестант, уважавания и заможен Антъни Фостър, в чийто дом се намира тя сега. И двамата твърдят, че тя е тежко болна и няма възможност да извърши трудното пътуване от околностите на Оксфорд до Кенилуърт.

— Това вече променя нещата — каза кралицата, взе свидетелствата и бързо ги разгледа. — Нека се приближи Тресилиан. Мистър Тресилиан, ние най-искрено ви съчувстваме, защото виждаме, че с цялото си сърце сте привързан към тази Еми Робсарт или Еми Варни. Нашата власт, която дължим на бога и на послушанието на нашия предан народ, е достатъчно голяма, но има неща, които са извън нея. Ние не можем например да се разпореждаме с чувствата на едно лекомислено младо момиче и да го принуждаваме да предпочете ума и учеността пред елегантната дреха на придворния. Ние не сме в състояние също така да излекуваме болестта на тази дама, която й е попречила да се яви пред нас, както бяхме наредили. Ето потвърждение от лекаря, който я лекува, и от джентълмена, в чийто дом се намира тя сега.

— Ваше величество, тези свидетелства са лъжливи! — бързо извика Тресилиан, който, подтикван от страха за последиците от измамата, чиято жертва можеше да стане Елизабет, забрави за миг обещанието, дадено на Еми.

— Какво, сър? — учудено възкликна кралицата. — Вие се съмнявате в честността на лорд Лестър? Все пак ние ще ви изслушаме. В наше присъствие дори най-скромният от поданиците ни може да отправи обвинение срещу най-знатния, както и най-неизвестният — срещу най-именития. Ние ще ви изслушаме безпристрастно, но мислете му, ако говорите без доказателства! Вземете тези свидетелства, прочетете ги внимателно и ни кажете какво ви дава основание да изразявате съмнения в тяхната достоверност.

Докато кралицата говореше, нещастният Тресилиан изведнъж си спомни за даденото пред Еми обещание и успя да възпре спонтанния си порив да разобличи лъжата, която бе установил със собствените си очи. В опита да се овладее обаче той не можа да прикрие колебанието си. Объркаността му направи много неблагоприятно впечатление както на Елизабет, така и на всички присъствуващи. Той прехвърляше в ръцете си взетите книжа като някакъв глупак, който не е в състояние да вникне в тяхното съдържание. Кралицата започна видимо да губи търпение.

— Вие сте учен човек, сър — каза тя, — и то изтъкнат учен, както съм чувала, а разчитате почерците удивително бавно. Кажете, истински ли са тези свидетелства, или не?

— Ваше величество! — отговори той, явно объркан и раздвоен, защото не искаше да признае достоверността на свидетелствата, които по-късно може би щеше да се наложи да опровергава, а в същото време искаше да удържи на думата си пред Еми и да й даде възможност, както й беше обещал, сама да защити правата си. — Ваше величество, вие искате да установя верността на тези свидетелства, но тя трябва да бъде доказана първо от онези, които изграждат върху тях своята защита.

— Е, Тресилиан, както виждам, вие сте не само поетичен, но и критичен — рече кралицата, като сви намръщено вежди. — Според мен документите, показани в присъствието на нашия благороден домакин, чиято чест е гаранция за тяхната достоверност, би трябвало напълно да ви убедят. Щом обаче настоявате за спазването на всички формалности, нека Варни… или по-добре вие, лорд Лестър, тъй като работата вече засяга вас — при тези думи, макар и изречени без определена цел, тръпка прониза графа чак до мозъка на костите, — кажете, с какво можете да докажете достоверността на тези книжа?

1 ... 169 170 171 172 173 174 175 176 177 ... 227
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)