Когато боговете се смеят

„Дявол да го вземе, излиза, че тя не е чак толкова малка, колкото си мислех. И никак не е глупава. Както обича да казва нашият Коля Селуянов, умна е не за възрастта си“ — мислеше си Лесников, докато крачеше по дългия коридор, по чието продължение бяха разположени кабинетите на служителите на Управлението за борба с икономическите престъпления.

— Говори ли ти нещо името Роман Дмитриевич Рубцов? — попита той своя стар познат Абдусамат Хасанов, когото за по-кратко колегите наричаха Самат.

— За фирма „Конект“ ли говориш? — намръщи се Самат.

— Чувал съм я. А теб защо те интересува?

— Ами, нали разбираш, дъщерята на този Рубцов ме помоли. Тревожа се, казва, страхувам се да не би баща ми да е замесен в нещо престъпно, искам да се убедя, че не съм права.

— Твоя позната ли е? — намигна разбиращо Хасанов. — Използваш служебното си положение за лични цели?

— Свидетелка е по едно дело. Струва ми се, че е хлътнала по мен и използва всякакви предлози, за да ме вижда. Ето, сега е измислила нещо за баща си. Просто си казах, че ако около този Рубцов има нещо и той ви интересува, чрез момичето можете да намерите подходи към фирмата му. Ако пък е чист, ще я успокоя, ще снема товар от душата й.

— Ами… — Самат размърда пръсти във въздуха, сякаш се опитваше да предаде на Игор нещо неопределено, ефимерно.

— Рубцов наистина е подозрителен тип, но не е толкова лесно да го разкрием. На два пъти сме се опитвали да притиснем фирмата му и двата пъти нищо не излезе. Когато започвахме проверките, бяхме сигурни, че ще изровим много неща, защото оперативните данни говореха за това, но щом подхванехме документите — нищо. Дали някой го предупреждава, дали нашите източници не струват, не знам, а може и да се откупва.

— А самият Рубцов как реагираше на това?

— Абе как, как… Никак! Гледаше ни гяволът с честни очи и се усмихваше. Ето ме на, като на длан съм пред вас, по-добре се занимавайте с големите мафиоти, а не с мен, бизнесмен от средна ръка. Разбираш ли, Игор, той е умен и хитър, тоя Рубцов. Защото с какви хора се захващаме ние на първо място? С някой, дето е вдигнал къща като прогимназия на хиляда квадратни метра, обзавел я е по всички евро-стандарти, купил е и два-три хектара земица, и то в местност, където тя върви по пет хиляди долара за сто квадрата. Възниква законният въпрос: откъде толкова пари и платени ли са данъците за тях? Или с някой, дето, да речем, има личен самолет. Вземи дори такава дреболия като охраната! Днес всички имат охрана, и най-дребното бизнесменче още щом започне бизнес, си взема джип и двама биячи, после бързо започва да вдига вила. Хем охраната му трябва не толкова, за да го охранява — на кого е притрябвал, — а всички да видят: колко е голям, какви капитали върти, така че по никакъв начин не може без охрана. А Рубцов постоянно демонстрира колко е, видите ли, беден и нещастен, преструва се на сираче. Няма не само къща извън града, ами дори и охрана. Тия обаче може да ги разправя на друг, не и на мене. Когато последния път разработвахме фирмата му, специално разпитах за персонала. Рубцов разполага с един феноменален тип, Гриша Березай, работи при него като шофьор. Е, само този Березай струва колкото трима охранители — той е и стрелец, и боксьор, и борец. Между другото, тоя Березай има къща на Клязминското водохранилище, много солидна къща, и то вдигната само от заплатата, която му дава Рубцов. Можеш ли да повярваш, че наемният работник е по-богат от господаря си? Е, и аз не мога. Между другото, наскоро около него изникна един труп, някой си Сенкин, не си ли чул?