Когато боговете се смеят

И изведнъж се появява един младеж, който обръща внимание на Женя, изпраща я чак до вкъщи, но се страхува да я доближи, гледа я с възторжени очи, а после й пише писма. Какъв е той в нейните представи? Разбира се, най-хубавият, най-красивият, най-прекрасният. Естествено той прилича на онези романтични герои, които тя е виждала на екрана или за които е чела в книгите. И точно толкова естествено е, че той по никакъв начин не може да бъде дребен, с тесни рамене и грозничък.

„Тя си го е измислила — тъжно констатира Настя. — Виждала е едно, но е искала да види съвсем друго. И е запомнила не това, което е било в действителност, а което й се е искало да види. И никакви криминалисти не биха могли да променят нещата, в този случай е нужен не криминалист, а психоаналитик. Каква съм глупачка! Та нали Лесников ми разказа тази история от самото начало, още преди да изпратим Женя за пръв път в лабораторията. Трябваше да се сетя, че в нейната глава всичко се е изопачило до неузнаваемост. Трябваше, та нали съм жена, как можах да не се сетя за това!“

Настя извади от папката ксерокопията на писмата, които Женя бе получила от загадъчния си почитател, и няколко листа, иззети от жилището на Яровой и написани на ръка. Разбира се, последната дума щеше да бъде на експертите, но тя и без каквато и да било експертиза виждаше, че почеркът е един и същ. Инересно, как ли би реагирала Женя Рубцова, ако сложеха пред нея снимката на Кирил и й кажеха, че именно това е въпросният висок синеок блондин? Сигурно не би повярвала и не би разпознала младежа на снимката дори под заплаха от разстрел. Този реален образ е бил зачеркнат от паметта й още в момента, когато тя е уловила неговия заинтересован и възхитен поглед. В момента, когато момичето за пръв път го е видяло пред своя блок, той вече е бил широкоплещест светлокос красавец. И такъв си е останал. Момиче, което не пие и не пуши, не завързва опасни познанства и не посещава места, където такива познанства може да се осъществят. Момиче, чиито разходи са строго ограничени на принципа: не можеш да имаш нищо над минимално необходимото, ако не си спечелила пари за него. Момиче, насила изтръгнато от живота и посадено в тясна клетка, което няма и представа как трябва да се подреждат отношенията между хората, защото средата на общуването му е тясна и еднообразна. Момиче, пазено от реалните проблеми и съответно неспособно да разпознава тези проблеми, камо ли да ги решава. Двете страни на един медал. Татко Рубцов вероятно е забравил, че всеки медал има две страни, искал е в нарушение на общоприетите закони да създаде медал само с една страна, стремил се е към абсолютната печалба и е загубил, защото законите не бива да се нарушават. Боговете може жестоко да ти се присмеят за това.