Повелител на сенките [bg]

И Марк се изгуби; пропадаше през тъмни небеса, посребрели от диамантения прашец на звезди. Краката му се преплетоха с тези на Кийрън, ръцете му се заровиха в косата му и ето че двамата се носеха през мъглата над зелени пасища, яздеха подкован с огън жребец над пустини, където пясък се издигаше в облаци от злато. Извика и ето че Кийрън се отдалечаваше от него, сякаш го бяха вдигнали от леглото… всичко се отдалечаваше и Марк отвори очи, и видя, че се намира в библиотеката.

Беше заспал с глава върху ръцете си, допрял лице до дървената маса. Надигна се, поемайки си рязко дъх, и видя Кийрън да го гледа, седнал на перваза.

Слава на Ангела, в библиотеката нямаше никой друг. Никой, освен тях двамата.

Ръката му туптеше — трябва да се беше ударил в масата; пръстите му вече започваха да се подуват.

— Жалко — каза Кийрън, поглеждайки замислено ръката на Марк. — Иначе щеше още да спиш.

— Къде са всички останали? — попита Марк и преглътна. Гърлото му беше пресъхнало.

— Някои отидоха да търсят съставките, нужни за развалянето на обвързващата магия — отвърна Кийрън. — На децата им се доспа и Кристина ги отведе заедно с любовника на Магнус.

— Имаш предвид Алек. Името му е Алек.

Кийрън сви рамене.

— Що се отнася до Магнус, той отиде на някакво място, наречено интернет кафе, за да разпечата съобщенията на Ема и Джулиън. Нас ни оставиха да се заемем с проучвания, при което ти веднага заспа.

Марк задъвка долната си устна. Тялото му още усещаше това на Кийрън, макар да знаеше, че Кийрън не го беше докоснал. Знаеше го и все пак трябваше да попита, въпреки че се ужасяваше от отговора.

— А ти ме накара да сънувам.

Кийрън не за първи път го правеше. На няколко пъти в Лова му беше изпращал приятни сънища, когато Марк не можеше да заспи. То беше елфически дар.

Това обаче беше различно.

— Да — потвърди Кийрън. В тъмната му коса имаше бели нишки, като рудни жилки в мина.

— Защо? — попита Марк. Във вените му се събираше гняв и той го усещаше като напрежение в гърдите си. Докато бяха в Лова, се бяха карали жестоко. От онези бурни скарвания, когато имаш чувството, че целият свят е заложен на карта, защото другият е всичко, което имаш. Марк си спомняше как блъска Кийрън от един ледник, а после се хвърля след него; как го улови и двамата се запремятаха надолу, докато не се озоваха в една пряспа, вкопчени един в друг в студа и влагата, с вледенени пръсти, които се плъзгаха по кожата.