Повелител на сенките [bg]

Бяха прекосили по-широката, оживена Нероу Стрийт и сега се намираха на онова, което би трябвало да е Гил Стрийт, застанали срещу един самотен отворен магазин. Витрините му бяха слабо осветени, а над вратата с месингови букви беше написано: СОБСТВЕНИК — Ф. САЛОУС. Нямаше никакво описание на това, какъв бе магазинът, ала Кит предполагаше, че онези, които пазаруваха в него, знаеха какво се предлага.

Тай вече беше пресякъл улицата и отваряше вратата. Ливи забърза след него. Кит беше последен — предпазлив и далеч не така изгарящ от нетърпение. Беше израснал около продавачи на магии и техните клиенти и си имаше едно наум за тях.

Вътрешността на магазина с нищо не промени мнението му. Матираните прозорци пропускаха само блясък, но не и истинска светлина, но поне беше чисто. Върху рафтовете имаше неща, които беше виждал преди (драконови зъби, светена вода, благословени нокти, омагьосани продукти за красота, амулети за късмет) и немалко, които виждаше за пръв път. Часовници, които вървяха назад, макар да нямаше представа защо. Скачени с тел скелети на животни, каквито никога не беше срещал. Зъби на акула, прекалено големи, за да принадлежат на която и да било акула от този свят. Купища буркани, пълни с пеперудени криле в ослепителни цветове — яркорозово, неоновожълто и лимоненозелено. Шишета със синя вода, чиято повърхност се вълнуваше като мъничко море.

Върху тезгяха имаше прашно медно звънче. Ливи го вдигна и позвъни, докато Тай изучаваше картите на стените. Онази, която разглеждаше, беше покрита с имена, които Кит чуваше за първи път: Трънливите планини, Пустоград, Раздробената гора.

— Земите на феите. — Гласът на Тай беше необичайно глух. — Трудно е да се намерят карти, защото географията се променя, но докато Марк го нямаше, разгледах доста от тях.

Потропването на токчета по пода оповести появата на собственичката на магазина. За изненада на Кит се оказа, че я познават — с тъмна кожа и бронзова коса, днес тя бе облечена в права черна рокля. Хипатия Векс.

— Нефилими — въздъхна тя. — Ненавиждам нефилимите.

— Да разбирам, че това не е едно от онези места, където клиентът винаги е прав — подхвърли Ливи.

— Ти не си Салоус — каза Тай. — Ти си Хипатия Векс. Срещнахме се вчера.

— Салоус умря преди години — отвърна Хипатия. — Беше убит от нефилими, по една случайност.

Неловко, помисли си Кит.

— Имаме списък с неща, от които се нуждаем. — Ливи плъзна един лист по тезгяха. — За Магнус Бейн.

Хипатия повдигна вежди.

— А, Бейн, могъщият ви закрилник. Каква напаст само е този мъж. — Тя взе листа. — За да приготвя някои от тези неща, ще ми е нужен поне един ден. Може ли да дойдете отново утре?