Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Естествено, търговските контакти, осъществявани от макасарците при тези визити, са оставили богато наследство в Северозападна Австралия. Те са засаждали тамариндови дървета в своите лагери по крайбрежието, а аборигенските жени пък са им раждали деца. И не са идвали с празни ръце, а са носели най-различни стоки за размяна — дрехи, метални сечива, керамика и стъкло, — макар и аборигените така и да не се научили да ги произвеждат сами. Освен с деца, аборигените са се сдобили чрез макасарците и с някои по-„купешки“ думи плюс някои церемонии, както и навика да плават в канута-еднодръвки и да пушат лули.

Но нито едно от тези влияния не е променило основните черти на австралийското общество. По-важното в макасарските визити всъщност е това, което така и не се е случило. А то е, че макасарците не са се заселили в Австралия — очевидно защото северозападната й част, гледаща към Индонезия, е прекалено суха за макасарския тип земеделие. Ако са знаели за джунглите и саваните в североизточна Австралия, може би са щели да се установят там, но няма данни да са стъпвали по тези земи. И тъй като макасарците са идвали само на малки групи и за кратко, без да навлизат във вътрешността, много малко австралийци, обитавали една тясна ивица от крайбрежието, са били изложени на тяхното влияние. Но дори и тази шепа аборигени са виждали само една нищожна част от макасарската култура и технология — например нямали са и представа за макасарските оризища, свинарници и занаятчийски работилници. И тъй като са продължавали да бъдат ловци-събирачи, тъй като никой не им е предлагал по-приемлива алтернатива, тези австралийци са се задоволили с това да усвоят само няколко макасарски продукта и практики, които са били съвместими с техния „примитивен“ бит. Така де, еднодръвките и лулите са ОК, ама свинарниците и ковачниците са пълна простотия…

По-странна обаче е не тази австралийска неподатливост на индонезийско влияние, а неохотата им да възприемат нещо от новогвинейците. През онази тясна водна ивица, известна като Торесовия проток, новогвинейските „фермери“, които са говорели новогвинейски езици и вече са имали прасета, керамика, лъкове и стрели, са можели да видят с просто око австралийските си съседи — ловци и събирачи, които обаче не само че са говорели единствено своите австралийски езици, но не са имали прасета, керамика, лъкове и стрели. А и въпросният проток не е някакво открито водно пространство — изпъстрен е с верига от острови, най-големият от които (Муралуг) е само на десет мили от австралийския бряг. Между тези острови и Австралия е имало търговски контакти, а също и между островите и самата Нова Гвинея. Много аборигенски жени са отивали в качеството си на съпруги на Муралуг, където са виждали не само градини, но и лъкове и стрели. Защо тези новогвинейски придобивки не са били усвоени и в Австралия?