![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Освен малкото и фрагментирано население, пред развитието на Нова Гвинея има още една пречка и това е географската изолация, която е ограничавала притока на технологии и идеи от други места. Тримата й най-близки съседи са отделени от Нова Гвинея с морски бездни, а до преди няколко хилядолетия са били дори по-неразвити и от нея, ако говорим за технологии и производство на храни. От тях австралийските аборигени са останали ловци-събирачи и не са можели да предложат на новогвинейците нищо, което те вече да не са имали. Вторият съсед — това са много по-малките острови от Бисмарковия и Соломоновия архипелаг на изток. Оставащият трети съсед — това са островите от Източна Индонезия. Но хората в този ареал също не са блестели в културен план, тъй като през по-голямата част от историята си са били ловци-събирачи. Не разполагаме с данни някой да е пристигал в Нова Гвинея от Индонезия, като изключим първоначалната й колонизация преди 40 000 години и експанзията на австронезийците през 1600 г. пр.Хр.
С тази експанзия Индонезия е била заселена от азиатски производители на храни, с домашни животни, земеделие и технологии, които са били поне толкова сложни, колкото новогвинейските, но и с мореплавателски умения, които особено са им помогнали по пътя от Азия до Нова Гвинея. Тези австронезийци са се заселили на някои острови на запад, север и изток от Нова Гвинея, а по-късно и в самата нея — по западното, северното и югоизточното й крайбрежие. Те са пренесли тук керамиката и кокошките, а най-вероятно и кучетата и свинете. (Навремето една археоложка експедиция обяви, че е открила свински кости в новогвинейските планини, датиращи от 4000 г. пр.Хр., но тези твърдения така и не бяха потвърдени.) Поне в рамките на последното хилядолетия вече е имало търговски връзки между Нова Гвинея и технологически много по-напредналите общества на Ява и Китай. В замяна за своите пера от райски птици и подправки новогвинейците са получавали стоки от Югоизточна Азия, включително и такива по-луксозни артикули като бронзови барабани тип Дон Сон и китайски порцелан.
С времето австронезийците със сигурност са щели да окажат по-голямо влияние над Нова Гвинея. Западната й част най-вероятно е щяла да бъде включена в някой от султанатите на Източна Индонезия и тогава тук са щели да пристигнат и металните сечива. Но това просто не се е случило — до 1511 г., когато португалците се появяват на Молукските острови и тласкат Индонезия по съвършено друг път на развитие. Когато скоро след това европейците стигат и до Нова Гвинея, нейните обитатели са живеели в номадски групи и малки войнствени племена, а на всичкото отгоре още са използвали каменни сечива.
Докато новият полуконтинент, отделил се от Голяма Австралия, все пак е развивал някакво, макар и скромно скотовъдство и земеделие, другият — самата Австралия — не е направил нито едното, нито другото. През ледниковите епохи в Австралия е имало дори повече едри двуутробни бозайници, отколкото в Нова Гвинея — например дипродонти (двуутробният аналог на кравите и носорозите), гигантски кенгура и гигантски уомбати32. Всички тези кандидати за опитомяване обаче са изчезнали с вълната от изтребления, съпровождала човешката колонизация на Австралия. И това я е оставило, подобно на Нова Гвинея, без одомашнени местни бозайници. Единственото „импортно“ животно, усвоено в Австралия, е кучето, пристигнало тук около 1500 г. пр.Хр. от Азия (най-вероятно в австронезийските канута) и върнало се отново в дивото си състояние, за да се превърне в динго. Местните са държали уловени динго като домашни любимци, стражеви кучета и дори като живи одеяла, откъдето идва и изразът five-dog night („нощ за пет кучета“), означаващ много студена нощ. Но не са ги използвали за храна като полинезийците и не са ловували с тях други животни като новогвинейците. Земеделието е още едно нещо, което никога не е започвало в Австралия, защото тя е не само най-сухият континент, но и този с най-неплодородни почви. Австралия е уникална и с това, че климатът влияе върху по-голямата част от континента в рамките на един нередовен и не годишен цикъл, известен като ENSO (акроним на El Niño Southern Oscillation, или Южна осцилация „Ел Ниньо“), който няма нищо общо с обичайния годишен цикъл на сезоните, познат в повечето други части на света. Непредсказуемите суши траят години, редувайки се със също така непредсказуеми проливни дъждове и наводнения. Дори и днес, когато евразийските културни растения са пренесени тук и има камиони и влакове за транспортирането на реколтата, производството на храни си остава доста рискован занаят в Австралия. В добрите години стадата се увеличават, за да измрат при следващата суша. Всеки кандидат-фермер в по-далечното минало се е сблъсквал с подобни циклични катаклизми, които са се отразявали и на броя на населението. Ако в добри години са можели да заживеят в селища, да отглеждат някаква реколта и да раждат деца, то при суша масово са измирали от глад, тъй като земята не е можела да изхранва толкова гърла.
32
Отново двуутробно австралийско животно (Phascolomys). — Б.пр.