Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Една такава „културна бариера“ като Торесовия проток щеше да е наистина озадачаваща, само ако приемехме, че едва на някакви си десет мили от австралийския бряг е живеело едно напълно развито новогвинейско общество с интензивно земеделие и свиневъдство. Истината е, че аборигените от Кейп Йорк никога не са се срещали с хора от вътрешността на Нова Гвинея. Вместо това е имало търговски контакти между Нова Гвинея и най-близките й острови, след това между тези острови и Мабуяг (който е по-навътре в протока), после между Мабуяг и Баду (който е още по-навътре), после между Баду и Муралуг и чак накрая между Муралуг и Кейп Йорк.

Въпросното „новогвинейско общество“ е било разпръснато по цялата тази островна верига. На самите острови обаче свинете са били рядкост или просто са отсъствали. Новогвинейците от южния бряг не са практикували онова интензивно земеделие, развито в планините, а само „подпално“, като основно са разчитали на морските продукти, лова и събирачеството. Но дори да приемем, че и това примитивно земеделие е можело да окаже някакво влияние, то трябва да отчитаме, че то е намалявало прогресивно по островната верига от Южна Нова Гвинея до Австралия. Редно е да поясним също, че самият Муралуг, т.е. най-близкият „новогвинейски“ остров до Австралия, е бил сух и неподходящ за земеделие и на него е можела да оцелее само една съвсем малка популация, изхранваща се основно с морски продукти, див ямс и мангрови плодове.

Така че връзката между Нова Гвинея и Австралия (през Торесовия проток) напомня по-скоро детската игра на „развален телефон“, в която децата сядат в кръг, първото прошепва някаква дума на второто, второто казва онова, което си въобразява, че е чуло, на третото, докато накрая и последното дете не каже своята дума на първото, нямаща нищо общо с тази, която то е казало. По същия начин и търговският маршрут през островите в Торесовия проток е бил като игра на развален телефон, в която до аборигените от Кейп Йорк е достигало нещо съвършено различно от първоначално подадената информация, която е отразявала и най-вярно характера на същинското новогвинейско общество. А и не бива да оставаме с впечатлението, че срещите между островитяните от Муралуг и аборигените от Кейп Йорк са били някаква пасторална идилия, в която едните са „попивали жадно култура“ от своите учители. Търговските контакти между тях много често са прераствали в открити войни, защото, освен всичко друго, мъжете е трябвало да вършат и тези две неща — да ловят глави и да си крадат жени за съпруги.