Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Най-фрапантният случай на „отказ от технологии“ в целия австралийски регион е от Тасмания — остров, отстоящ на 130 мили от югоизточния бряг на Австралия. През Плейстоцена плиткият Басов проток, разделящ сега Тасмания от Австралия, е бил провлак, а хората, живели на Тасмания, са били неразделна част от населението на австралийския континент. Когато преди десет хилядолетия тази суша е бил залята от океанските вълни, тасманийците и континенталните австралийци са изгубили всякаква връзка помежду си, защото нито едните, нито другите са разполагали с необходимите плавателни съдове, за да прекосяват новообразувалия се проток. По същата причина населението на Тасмания, състоящо се от 4000 ловци-събирачи, е останало без никакви контакти и с всички останали хора на Земята и е живяло в изолация, позната ни само от научнофантастичните романи.
Когато най-накрая, през 1642 г., се срещнали с европейците, тасманийците са имали най-семплата материална култура, позната в модерния свят. Подобно на аборигените от континента те са били ловци-събирачи без метални сечива. Но те са били лишени и от много други технологии и артефакти, широко разпространени на континента — копия с назъбени върхове, костни сечива, бумеранги, груби или шлифовани каменни брадви, каменни сечива с дръжки, куки, мрежи, харпуни със закривени върхове и капани. Дори не са им били известни такива практики като риболова и самото ядене на риба, да не говорим за шиенето и паленето на огън. Някои от тези технологии са били внесени или създадени в континентална Австралия след откъсването на Тасмания, така че спокойно можем да заключим, че това съвсем малко тасманийско население просто не се е нуждаело от тях. Има обаче и друго: някои технологии са били усвоени и в Тасмания, докато още е била част от материка, но са били забравени с хода на културната изолация. Археологическите данни например показват, че риболовът, както и шилата, иглите и останалите изделия от кост са били „извадени от обръщение“ около 1500 г. пр.Хр. Затова пък на някои по-малки острови (и по-точно три от тях — Флиндърс, Кенгуру и Кинг), които са били изолирани по същия начин с надигането на океана преди десет хилядолетия, човешкото население, наброявало първоначално от 200 до 400 души, е измряло до крак.
В този смисъл Тасмания и споменатите три по-малки острова ни представят, макар и в по-крайна форма, един печален факт, който винаги е играл огромна роля в световната история. Човешките популации, състоящи се от неколкостотин души, просто не могат да оцеляват до безкрайност в условията на пълна изолация. Наистина, една изолирана популация, само че от 4000 души, е успяла да оцелее в продължение на десет хилядолетия, но с цената на огромни лишения от културно естество и почти пълна липса на нововъведения, поради което е останала и до най-ново време с уникално проста материална култура. Онези 300 000 ловци-събирачи в континентална Австралия са били далеч по-многобройни и не така изолирани като тасманийците, но пак са били най-малобройни и най-изолирани от жителите на всички континенти. Документираните случаи на технологическа регресия на австралийския материк, както и в Тасмания, показват колко ограничен е бил „репертоарът“ на австралийските аборигени в сравнение с този на хората от другите континенти. Те показват и какъв е ефектът от изолацията и от броя на населението върху развитието и поддържането на технологиите — може би невинаги се е стигало до такива крайности като в Тасмания, но така или иначе резултатите са красноречиви. По същата логика можем да си обясним и разликите в технологическото развитие между най-големия континент (Евразия) и другите по-малки (Африка, Северна и Южна Америка).