Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Една от основните причини е същата, която до 80-те години на XIX в. е осуетявала всички европейски опити да бъдат заселени новогвинейските низини — говоря за маларията и другите тропически заболявания, макар и никое от тях да не е остра епидемична инфекция (вж. Глава XI). Най-амбициозният от тези рухнали планове за заселване е бил реализиран през 1880 г. от френския аристократ маркиз дьо Ре, но не в самата Нова Гвинея, а на съседния остров Нова Ирландия, в резултат на което за три години са измрели 930 от общо хилядата колонисти. Дори и при днешното модерно здравеопазване много мои американски или европейски колеги са били принудени да напуснат преждевременно Нова Гвинея — заради маларията, хепатита и други от сорта. (Моят личен опит с особеностите на новогвинейския климат се изразява и в едногодишна борба с маларията и също толкова продължителни неприятности с дизентерията.)

Но ако европейците са ставали лесна плячка на новогвинейските вируси, защо евразийските на свой ред не са покосявали новогвинейците? Някои от местните действително са се заразявали, но никога в онези трагични мащаби, причинили гибелта на много коренни народи в Австралия и Америка. Новогвинейците просто са извадили късмет, че до 80-те години на XIX в. в страната им не е имало постоянни европейски селища, а по това време модерната медицина вече е била поставила под контрол едрата шарка и някои други сходни заболявания. Освен това след момента на австронезийската експанзия, т.е. от 3500 години насам, в Нова Гвинея е имало постоянен приток на индонезийски заселници и търговци. А щом азиатските заразни болести са били добре познати в Индонезия, то това предполага, че новогвинейците са били изложени на тях достатъчно дълго време и съответно се развили много по-силен имунитет срещу евразийските вируси в сравнение с австралийските аборигени.