Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Защо обаче Австралия не се е сдобила с метални сечива, писменост и по-комплексни политически общества? Една от основните причини е, че аборигените са останали ловци-събирачи, докато, както видяхме в Глави XII-XIV, тези неща са се случили на другите места, но само в по-многочислените и икономически специализирани общества на производители на храни. Освен това безводието на Австралия, бедните почви и климатичната непредсказуемост са ограничили населението й от ловци-събирачи само на неколкостотин хиляди души. Ако ги сравним с десетките милиони, живели в Древен Китай и Мезоамерика, то лесно ще разберем, че Австралия е разполагала с далеч по-малко потенциални новатори и далеч по-малко общества, които биха експериментирали с техните нововъведения. Освен това тези неколкостотин хиляди не са били организирани в тясно взаимодействащи общества. Страната е представяла море от рядко населени пустини, в което са личали няколко по-плодородни екологически „оазиса“, всеки от които е бил обитаван от една нищожна част от общото население, без да има почти никакви контакти с останалите. Дори в сравнително влажната и по-плодородна източна част на континента обменът между обществата е бил силно възпрепятстван от онези 1900 мили, разделящи тропическата джунгла на Куинсланд в североизточна Австралия от гористите райони на Виктория в умерената зона на югоизток — а от географска и екологична гледна точка това разстояние създава също толкова проблеми, колкото и това от Лос Анджелис до Аляска.