![Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/1/pushki-virusi-i-stomana-kakvo-opredelya-sdbinite-na-choveshkite-obshchestva-bg-download.jpg)
Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]
- Автор: Даймонд Джаред Мэйсон
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-954-321-262-0
- Переводчик: Юлиян Антонов
- Жанр: История
Электронная книга - «Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]». Краткое содержание книги:
Тоест възникването на развито производство на храни в Австралия е трябвало да изчака именно до пристигането на чужди земеделски култури и животни, одомашнени наистина в зони с подобен климат, но затова пък твърде отдалечени, за да се появят тук по друг начин, освен като карго. За разлика от Нова Гвинея повечето части на Австралия не са предлагали съответните болести, които биха отблъснали европейците. Само в по-северните тропически части маларията и някои други заболявания са принудили през XIX в. европейците да се откажат от идеята си да се заселят там, което е станало възможно едва с идването на съвременната медицина.
Естествено, австралийските аборигени също са били „препятствие“ пред европейското производство на храни, тъй като те, макар ловци и събирачи, вече са се били настанили на по-плодородните земи. Европейските заселници са се погрижили да намалят броя им по два начина. Единият се е изразявал в… отстрелването им — възможност, която в края на XVIII и през XIX в. им се е струвала по-приемлива, отколкото при навлизането им в новогвинейските планини през 30-те години на XX в. Последното по-мащабно клане (на 31 аборигени) е било извършено в Алис Спрингс през 1928 г. Другият начин — това са били европейските вируси, към които аборигените не са имали възможност да развият имунитет или генетична резистентност. Само година след пристигането на първите европейски заселници в Сидни (през 1788 г.) труповете на аборигени, покосени от епидемии, се превръщат в обичайна гледка. Както обикновено, „вината“ пада главно върху едрата шарка, инфлуенцата, дребната шарка, тифа, варицелата, магарешката кашлица, туберкулозата и сифилиса.
Вече можем да се заемем с проблема, който набелязах в началото на тази глава. Как да си обясним факта (освен ако не приемем, че самите австралийски аборигени са страдали от сериозни недостатъци), че само за няколко десетилетия белите колонисти са успели да създадат една грамотна, произвеждаща храни и промишлена демокрация на същия континент, чиито коренни жители в продължение на 40 000 години са си оставали безписмени номади? Дали пък не става дума за някакъв бездушен експеримент с човешката еволюция, чиято цел е да ни наведе на възможно най-примитивните расистки изводи?
Решението на този проблем е съвършено просто. Работата е там, че белите английски колонисти не са създали грамотна, произвеждаща храни и промишлена демокрация в Австралия. Те са внесли нейните елементи отвън: добитъкът, всички земеделски култури (с изключение на орехите макадамия), металургичните познания, парните машини, пушките, азбуката, политическите институции, че даже и… вирусите. Всички тези неща са продукт на хилядолетно развитие, но в евразийска среда. По един каприз на географията колонистите, дошли в Сидни през 1788 г., са били и техни наследници. Европейците никога не са се учили да оцеляват в Австралия или Нова Гвинея без своята наследена от миналото технология. Робърт Бърк и Уилям Уилс са били „образовани“ дотолкова, че да могат да пишат, но не и да оцеляват в австралийската пустиня, където аборигените са живеели от хилядолетия.
Ако някой е успял да изгради общество в Австралия, това са били именно аборигените. Вярно е, че това общество не е познавало писмеността, производството на храни, индустриализацията и демокрацията. Но причините за това могат много лесно да се открият — те са в самата австралийска околна среда.
Глава XVI
Как Китай е станал китайски
Имиграция, предприемчивост, мултиетническо и езиково разнообразие… Моят роден щат, Калифорния, бе сред пионерите на тази яростно оспорвана политика, но днес като че ли оглавява ответната негативна реакция срещу нея. Достатъчно е обаче да хвърлим един поглед в класните стаи на лосанджелиските гимназии, където учат и моите синове, и да зърнем лицата на децата, за да разберем колко абстрактни са тези спорове. Тези деца са представители на поне 80 различни езика (които говорят в домовете си), а англоезичните бели сред тях са малцинство. Поне единият родител (или някой от родителите му) на всеки съученик на моите синове е роден извън Щатите; впрочем, същото важи и за трима от общо четиримата родители на моите родители. Истината е, че имиграцията просто възстановява онова разнообразие, което в Америка е съществувало в продължение на хилядолетия. Преди европейското заселване територията на днешните Съединени щати е приютявала стотици индиански племена и езици и едва в рамките на последното столетие е била поставена под контрола на една централна власт.