Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Звучите като американка — любезно каза тя.
Дейзи кимна:
— Омъжена съм за англичанин.
— Живея на тази улица — но през нощта бомбите пощадиха къщата ми. Аз съм представителят на Олдгейт в парламента. Казвам се Ет Лекуит. Сърцето на Дейзи спря за миг. Това беше прочутата майка на Лойд! Тя протегна ръка за поздрав.
— Дейзи Фицхърбърт.
Етел повдигна вежди.
— О! — отговори тя. — Вие сте Виконтесата на Абъроуен.
Дейзи се изчерви и сниши глас.
— В Оповестяването не знаят това.
— Няма да разкрия тайната Ви.
Дейзи колебливо продължи:
— Познавах сина Ви Лойд.
Тя не можеше да спре сълзите в очите си при спомена за времето, прекарано в Тай Гуин и за това как той се грижеше за нея при помятането. — Беше много добър с мен веднъж, когато имах нужда от помощ. — Благодаря — каза й Етел. — Но недейте да говорите, все едно е мъртъв. Упрекът беше мек, но Дейзи усети, че е била ужасно нетактична. — О, извинете ме! Знам, че го водят изчезнал в битка. Колко глупаво от моя страна. — Само че вече не е изчезнал — отвърна й Етел. — Измъкнал се е през Испания. Дойде си у дома вчера. — О, Боже мой! — сърцето на Дейзи препускаше. — Той добре ли е? — Направо отлично. Всъщност, изглежда много добре, въпреки всичко, през което е преминал.
— Къде… — Дейзи преглътна. — Къде е той сега?
— А, тука някъде — и Етел се огледа.
— Лойд? — въпросително се обади тя.
Дейзи се заоглежда из тълпата. Можеше ли да е истина?
Появи се мъж в опърпано кафяво палто и попита:
— Да, мамо?
Дейзи го гледаше. Лицето му бе изгоряло от слънцето и беше слаб като клечка, но изглеждаше попривлекателен от всякога.
— Ела насам, момчето ми — повика го Етел.
Лойд пристъпи напред и тогава видя Дейзи.
Изведнъж лицето му се преобрази, той се усмихна щастливо и я поздрави:
— Здравей.
Дейзи подскокна.
Етел започна:
— Лойд, тук има един човек, когото може би си спомняш… Дейзи не можеше да се удържа. Тя изтича до Лойд и се хвърли в ръцете му. Прегърна го, после надзърна в зелените му очи, целуна кафявите му бузи, счупения нос и го целуна по устата. — Обичам те, Лойд — самозабравено каза тя. — Обичам те.
— И аз те обичам, Дейзи — отговори й той.
Зад гърба си Дейзи чу ироничния глас на Етел:
— Да, спомняш си.
VI
Лойд закусваше с препечени филийки и мармалад; Дейзи влезе в кухнята на къщата на улица „Нътли“. Седна на масата с изтощен вид и свали стоманената каска. Лицето й беше оцапано със сажди; косата — посипана с пепел и прах и на Лойд му изглеждате неустоимо хубава. Повечето сутрини идваше след края на бомбардировката и след откарването на последния ранен човек в болницата. Майката на Лойд й бе казала, че няма нужда от покана, и Дейзи повярва на думата й.
Етел й сипа чаша чай и се осведоми:
— Тежка нощ, мила?
Дейзи кимна мрачно:
— Една от най-лошите. Сградата „Пийбоди“ на улица „Ориндж“ изгоря. — О, не! — Лойд се ужаси. Познаваше постройката — огромно пренаселено здание, пълно с многодетни бедни семейства.
Бърни изкоментира:
— Сградата е голяма.
— Беше — поправи го Дейзи. — Стотици хора направо изгоряха, а Господ знае колко деца са сираци. Почти всичките ми пациенти умряха по пътя към болницата.
Лойд се пресегна над масата и хвана ръката й.
Тя надигна поглед от чашата си с чай.
— С това не се свиква. Мислиш си, че ще закоравееш, но не се получава.
Усещаше се поразена от тъга.
За миг Етел състрадателно постави ръка на рамото й.
Дейзи продължи:
— А ние правим същото на семействата в Германия.
Етел потвърди:
— И на старите ми приятели Мод и Валтер, и на децата им, смятам. — Не е ли ужасно? — Дейзи отчаяно поклати глава. — Какво става с нас?
Лойд се намеси:
— Какво става с човешката раса?
Бърни, практичен както винаги, каза:
— По-късно ще отида до „Ориндж“, за да проверя дали правят всичко за децата.
— Идвам е теб — рече Етел.
Бърни и Етел мислеха еднакво и действаха заедно с лекота; често изглеждаше, че взаимно четат мислите си. От прибирането си Лойд ги бе наблюдавал внимателно, притеснен, че бракът им може да е бил засегнат от изненадващото разкритие, че Етел никога не е имала съпруг на име Теди Уилямс, и че бащата на Лойд е граф Фицхърбърт. Лойд надълго беше обсъдил цялата история с