Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 169 170 171 172 173 174 175 176 177 ... 384
Перейти на страницу:

— Звучите като американка — любезно каза тя.

Дейзи кимна:

— Омъжена съм за англичанин.

— Живея на тази улица — но през нощта бомбите пощадиха къщата ми. Аз съм представителят на Олдгейт в парламента. Казвам се Ет Лекуит. Сърцето на Дейзи спря за миг. Това беше прочутата майка на Лойд! Тя протегна ръка за поздрав.

— Дейзи Фицхърбърт.

Етел повдигна вежди.

— О! — отговори тя. — Вие сте Виконтесата на Абъроуен.

Дейзи се изчерви и сниши глас.

— В Оповестяването не знаят това.

— Няма да разкрия тайната Ви.

Дейзи колебливо продължи:

— Познавах сина Ви Лойд.

Тя не можеше да спре сълзите в очите си при спомена за времето, прекарано в Тай Гуин и за това как той се грижеше за нея при помятането. — Беше много добър с мен веднъж, когато имах нужда от помощ. — Благодаря — каза й Етел. — Но недейте да говорите, все едно е мъртъв. Упрекът беше мек, но Дейзи усети, че е била ужасно нетактична. — О, извинете ме! Знам, че го водят изчезнал в битка. Колко глупаво от моя страна. — Само че вече не е изчезнал — отвърна й Етел. — Измъкнал се е през Испания. Дойде си у дома вчера. — О, Боже мой! — сърцето на Дейзи препускаше. — Той добре ли е? — Направо отлично. Всъщност, изглежда много добре, въпреки всичко, през което е преминал.

— Къде… — Дейзи преглътна. — Къде е той сега?

— А, тука някъде — и Етел се огледа.

— Лойд? — въпросително се обади тя.

Дейзи се заоглежда из тълпата. Можеше ли да е истина?

Появи се мъж в опърпано кафяво палто и попита:

— Да, мамо?

Дейзи го гледаше. Лицето му бе изгоряло от слънцето и беше слаб като клечка, но изглеждаше попривлекателен от всякога.

— Ела насам, момчето ми — повика го Етел.

Лойд пристъпи напред и тогава видя Дейзи.

Изведнъж лицето му се преобрази, той се усмихна щастливо и я поздрави:

— Здравей.

Дейзи подскокна.

Етел започна:

— Лойд, тук има един човек, когото може би си спомняш… Дейзи не можеше да се удържа. Тя изтича до Лойд и се хвърли в ръцете му. Прегърна го, после надзърна в зелените му очи, целуна кафявите му бузи, счупения нос и го целуна по устата. — Обичам те, Лойд — самозабравено каза тя. — Обичам те.

— И аз те обичам, Дейзи — отговори й той.

Зад гърба си Дейзи чу ироничния глас на Етел:

— Да, спомняш си.

VI

Лойд закусваше с препечени филийки и мармалад; Дейзи влезе в кухнята на къщата на улица „Нътли“. Седна на масата с изтощен вид и свали стоманената каска. Лицето й беше оцапано със сажди; косата — посипана с пепел и прах и на Лойд му изглеждате неустоимо хубава. Повечето сутрини идваше след края на бомбардировката и след откарването на последния ранен човек в болницата. Майката на Лойд й бе казала, че няма нужда от покана, и Дейзи повярва на думата й.

Етел й сипа чаша чай и се осведоми:

— Тежка нощ, мила?

Дейзи кимна мрачно:

— Една от най-лошите. Сградата „Пийбоди“ на улица „Ориндж“ изгоря. — О, не! — Лойд се ужаси. Познаваше постройката — огромно пренаселено здание, пълно с многодетни бедни семейства.

Бърни изкоментира:

— Сградата е голяма.

— Беше — поправи го Дейзи. — Стотици хора направо изгоряха, а Господ знае колко деца са сираци. Почти всичките ми пациенти умряха по пътя към болницата.

Лойд се пресегна над масата и хвана ръката й.

Тя надигна поглед от чашата си с чай.

— С това не се свиква. Мислиш си, че ще закоравееш, но не се получава.

Усещаше се поразена от тъга.

За миг Етел състрадателно постави ръка на рамото й.

Дейзи продължи:

— А ние правим същото на семействата в Германия.

Етел потвърди:

— И на старите ми приятели Мод и Валтер, и на децата им, смятам. — Не е ли ужасно? — Дейзи отчаяно поклати глава. — Какво става с нас?

Лойд се намеси:

— Какво става с човешката раса?

Бърни, практичен както винаги, каза:

— По-късно ще отида до „Ориндж“, за да проверя дали правят всичко за децата.

— Идвам е теб — рече Етел.

Бърни и Етел мислеха еднакво и действаха заедно с лекота; често изглеждаше, че взаимно четат мислите си. От прибирането си Лойд ги бе наблюдавал внимателно, притеснен, че бракът им може да е бил засегнат от изненадващото разкритие, че Етел никога не е имала съпруг на име Теди Уилямс, и че бащата на Лойд е граф Фицхърбърт. Лойд надълго беше обсъдил цялата история с

1 ... 169 170 171 172 173 174 175 176 177 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)