Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— След всичко, през което сме минали заедно, това наистина изглежда като нещо прекалено от твоя страна, но — така се чувстваш. Бих бил истински негодник, ако те накарам да го правиш, когато все още не си готова.
Тя го прегърна здраво и рече:
— Казвала съм го и преди. Ти си възрастен човек.
— Да не си разваляме следобеда — предложи той. — Да отидем на кино. Гледаха Чарли Чаплин във Великият диктатор и се пукнаха от смях, а после тя се върна, за да кара дежурство. Докато Лойд вървеше до станцията на метрото „Имбанкмънт“, а после по „Нортъмбърланд“ към Метропол, Дейзи не излизаше от ума му. От хотела бяха махнали имитациите на антикварна мебел и го бяха обзавели с утилитарни маси и столове. След няколко минути чакане, Лойд бе отведен при един енергичен полковник. — Прочетох отчета Ви, лейтенант — започна той. — Добра работа.
— Благодаря, сър.
— Очакваме още хора да направят като Вас и бихме искали да им помогнем. Особено ни интересуват свалените пилоти. Обучението им е скъпо и искаме да ги върнем, за да могат да летят отново. — На Лойд това му се стори жестоко. Ако някои е оцелял при принудително кацане, трябва ли да се иска от него да се изложи на риска да премине през всичко отново? Само че ранените ги изпращаха отново в битка веднага след възстановяването им. Войната бе точно това.
Полковникът продължи:
— Организираме нещо като подземна железница по целия път от Германия до Испания. Виждам, че говорите немски, френски и испански; по-важното е, че сте видели нещата откъм дебелия им край. Бихме желали да Ви вземем на работа в нашия отдел. Лойд не бе очаквал това и не беше сигурен какво точно изпитва. — Благодаря Ви, сър. За мен е чест. Това кабинетна работа ли е?
— Въобще не. Искаме да се върнете във Франция.
Сърцето на Лойд направо препусна. Не бе мислил, че ще му се наложи отново да се среща с тези опасности.
Полковникът забеляза смайването му.
— Знаете колко е опасно.
— Да, сър.
Полковникът рязко му съобщи:
— Можете да откажете, ако желаете.
Лойд си помисли за Дейзи и за Блица, за изгорелите хора в сградата „Пийбоди“ и усети, че няма желание да отказва. — Ако смятате, че е важно, сър, тогава ще го направя с най-голямо желание.
— Добре — каза полковникът.
Половин час по-късно Лойд замаяно вървеше към станцията на метрото. Вече беше на работа в отдела МИ 9. Щеше да се върне във Франция с фалшиви документи и големи суми пари. Вече десетки немци, холандци, белгийци и французи на окупираните територии бяха завербувани за смъртно опасната задача да помагат на пилотите от Британия и от Общността да се завръщат у дома. Той щеше да е един от множеството агенти на МИ 9, които разширяваха мрежата.
Хванеха ли го, щяха да го изтезават.
Въпреки уплахата си той беше и въодушевен. Щеше да лети за Мадрид — първото му возене в самолет. Щеше да навлезе във Франция през Пиренеите и да се свърже е Тереза. Щеше да се движи дегизиран сред неприятеля и да спасява хора под носа на Гестапо. Щеше да гарантира, че вървящите по стъпките му няма да са самотни и без подкрепа като него. Върна се на „Нътли“ в единадесет часа. Намери бележка от майка си: „Мис Америка не е помръднала“. След посещението на удареното от бомбата място, Етел трябваше да отиде в Камарата, а Бърни в градския съвет. Къщата бе оставена на него и на Дейзи. Лойд се качи в стаята си. Дейзи все още спеше. Коженото яке и тежките вълнени панталони бяха небрежно хвърлени на пода. Тя лежеше в леглото му само по бельо. Досега такова нещо не се беше случвало.
Той свали куртката и развърза вратовръзката си.
Един сънен глас от леглото произнесе:
— И останалото.
Той я изгледа:
— Какво?
— Свали си дрехите и влез в леглото.
Къщата бе празна; никой нямаше да ги безпокои.
Той свали обущата, панталона, ризата и чорапите, после се поколеба. — Няма да ти е студено — продължи тя. Размърда се под завивките и хвърли към него чифт копринени кюлоти. Той очакваше това да бъде тържествен момент на изгаряща страст, но Дейзи явно мислеше, че човек трябва да се смее и да се забавлява. Лойд нямаше нищо против да я следва. Свали фланелката и долните си гащи и се мушна в леглото до нея. Тя бе топла и отпусната. Лойд се поизнерви — всъщност, въобще не й бе казал, че е девствен. Винаги бе чувал, че мъжът трябва да поеме инициативата, но Дейзи очевидно не знаеше това. Тя го целуваше и милваше, след което хвана члена му. — О, Боже — каза тя. — Надявах се да притежаваш нещо такова.
След това нервността му изчезна.