Прагът на вечността [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-009-8
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Прагът на вечността [bg]». Краткое содержание книги:
— Може ли само да се гушнем?
— Да — отговори Джордж, макар да не вярваше, че ще стане точно така.
Верина се откъсна от прегръдката му. После бързо си събу обувките и измъкна роклята през главата си. Бельото й беше бяло. Джордж гледаше съвършено гладката й кожа. За секунди Верина свали бельото си. Гърдите й бяха плоски и твърди, с малки зърна. Космите в слабините й бяха с кестеняв оттенък. Тя беше най-красивата жена, която той беше виждал гола досега.
Възприе всичко това с един поглед, понеже Верина незабавно се мушна в леглото.
Джордж се обърна и съблече ризата си.
— Гърбът ти! — възкликна Верина. — О, Боже, ужасно е!
Джордж усещаше болка от водното оръдие, но не му беше минавало през ума, че пораженията са видими. Застана с гръб към огледалото до вратата и погледна през рамо. Видя за какво говори Верина — кожата му беше цялата в синини.
Бавно си свали обувките и чорапите. Беше получил ерекция и се надяваше да спадне, но не се получи. Не можеше да направи нищо. Изправи се, събу панталоните и гащите си и с най-голяма бързина се мушна в леглото.
Прегърнаха се. Членът му се притисна в корема й, но тя не реагира. Косите й го гъделичкаха по врата, а гърдите й лежаха на неговите. Беше влудяващо възбуден, но инстинктът му подсказваше да не мърда и той се подчини.
Верина заплака. В началото само тихо стенеше и Джордж не знаеше дали това не е знак за някакви сексуални чувства. После усети върху гърдите си топлите й сълзи и тя се разтърси от ридание. Джордж я потупа по гърба в първобитен утешителен жест.
Донякъде се чудеше какво прави. Беше в леглото с една красива жена, а можеше само да я потупва по гърба. Но някъде по-дълбоко в ума му това имаше смисъл. Джордж чувстваше смътно, но сигурно, че утехата, която двамата си дават, е по-силна от секса. Бяха завладени от силна емоция, която Джордж не можеше да назове.
Хлипането на Верина постепенно стихна. След малко тялото й се отпусна, дишането й стана равномерно и плитко и тя потъна в безпомощен сън.
Ерекцията на Джордж отмина. Затвори очи и се съсредоточи върху топлината на тялото й и лекия женствен аромат на кожата и косите й. С такова момиче в прегръдките си той беше сигурен, че няма да спи.
Но заспа.
Когато се събуди на сутринта, Верина я нямаше.
Тази събота сутрин Мария Самърс отиде на работа в песимистично настроение.
Докато Мартин Лутър Кинг беше в затвора в Алабама, Комисията по гражданските права състави ужасяващ доклад за насилията над негри в Мисисипи. Но администрацията на Кенеди хитро обезсили доклада. Един юрист от Министерството на правосъдието на име Бърк Маршъл състави паметна записка, която се заяждаше с установеното в доклада; шефът на Мария Пиер Селинджър описа предложенията като крайни и американската преса беше залъгана.
А за това отговаряше мъжът, в когото Мария беше влюбена. Тя вярваше, че президентът Кенеди има добро сърце, но погледът му винаги беше върху следващите избори. На миналогодишните междинни избори се беше представил добре — хладнокръвният начин, по който се справи с Кубинската ракетна криза, му спечели популярност и така очакваната републиканска победа беше предотвратена. Но сега той се тревожеше за кампанията за преизбиране догодина. Не харесваше южните сегрегационисти, но не беше готов да се пожертва в битката с тях.
Затова кампанията за гражданските права търпеше неуспех.
Братът на Мария имаше четири деца, които тя много обичаше. Те и децата, които самата Мария можеше да роди в бъдеще, щяха да растат като втора класа американци. При пътуване на юг щеше да им е трудно да намерят хотел, където да ги приемат. Ако отидат в църква за бели, щяха да ги върнат, освен ако пасторът не се смята за либерал и не ги настани в специалната оградена с въжета секция за негри. Пред обществените тоалетни щяха да виждат надписа „Само за бели“, а думата „Цветнокожи“ щеше да ги отвежда към кофата в задния двор. Щяха да питат защо по телевизията не показват чернокожи, а родителите им нямаше да знаят как да отговорят.
После Мария влезе в офиса и видя вестниците.
Па първата страница на Ню Йорк Таймс имаше снимка от Бирмингам, която я накара да зяпне от ужас. Бял полицай със свирепа немска овчарка. Кучето хапеше безобиден на вид млад негър, докато полицаят държеше момчето за пуловера. Зъбите на полицая бяха оголени в усмивка на жадна злоба, като че и той искаше да хапе.