![Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Гарун му прошепна:
— Ако им дадете няколко монети, няма да ви безпокоят.
Айдахо потръпна. Така ли се възпитаваха деца на свободни? Наибът се обърна към Сиона. Найла внимателно слушаше, докато той започна да обяснява разположението на селото.
Айдахо се отдалечи от тях и тръгна по улицата, забелязвайки хвърляните към него погледи, които неизменно отбягваха очите му. Особено неприятно впечатление му направиха претенциите за декоративно изкуство по външните стени на сградите, които сякаш подчертаваха разрухата. Загледа се през една отворена врата в салона. Тук, в Туоно, се чувстваше нещо напрегнато и отблъскващо, не — по-скоро мъчително, едва прикривано от повехналите цветя и раболепния глас на Гарун. По друго време и на друга планета подобна обстановка би била характерна за селце на магаретари — онези препасани с въже селяни, тълпящи се от всички страни с вечните си жалби. В ушите му още звучеше умолителният хленч на наиба. Това не бяха свободни! Жалки създания, живеещи на границата на бедността, които правеха несръчни опити да запазят част от някогашната си идентичност на човешки същества. А през цялото време отдавна отминалата действителност продължаваше да се отдалечава от тях. Какво бе създал Лито на това място? Музейните свободни бяха изгубили всичко с изключение на оскъдния си живот и механичното мънкане на слова от древността, дето те нито разбираха, нито дори можеха да произнасят правилно!
Айдахо се върна при Сиона и се зае да оглежда кройката на кафявата роба на Гарун; дрехата очевидно му бе тясна, защото се е налагало да се пести платът. Под нея се виждаше лъщящ в сиво влагосъхраняващ костюм, изложен на слънцето по начин, недопустим за истински свободен. Огледа и останалите от делегацията. Кроячът на облеклото им явно е бил свидливец и към тях. То достатъчно красноречиво говореше и за емоционалната им същност. Не позволяваше изразителни жестове и свобода на движенията. Тесните дрехи бяха като затвор за обитателите на селото — както в пряк, така и в преносен смисъл!
Подтикнат от обзелото го отвращение, голата пристъпи напред и разтвори робата на Гарун, за да огледа влагосъхраняващия му костюм. Точно както бе очаквал! Костюмът се оказа поредният фалшификат — без приспособления и крачни помпи!
Наибът се отдръпна встрани и сложи ръка върху дръжката на ножа, затъкнат в пояса му, показал се след неочакваната постъпка на Айдахо.
— Хей! Какво правиш? — попита той с хленчещия си глас. — Не може да се отнасяш така със свободен!
— Ти ли се мислиш за свободен? — изсумтя Дънкан. — Живял съм със свободни! Били сме се заедно срещу харконите! Умирал съм със свободни… Ти ли? Ти си фалшификат!
Кокалчетата на пръстите на Гарун побеляха, стиснали дръжката на ножа. Той рязко се обърна към Сиона:
— Кой е този човек?
— Дънкан Айдахо — обади се Найла.
— Голата ли? — Гарун се вгледа в лицето му. — Никога не сме знаели как изглеждаш.
Айдахо се почувства почти обсебен от внезапното желание да разчисти всичко тук без остатък, дори с цената на живота си; и жестоко унижен от възможността да бъде претворяван до безкрайност от хора, за които беше никой. Да, от по-старите модели! Но и този пред него не беше никакъв свободен.
— Изтегли ножа или махни ръката си — каза той.
Гарун рязко дръпна дланта си от оръжието.
— Не е истински нож — оправда се, — а само украшение. — И продължи, преливащ от желание да се хареса: — Но имаме и истински, дори кристални! За да ги запазим, държим ги заключени в кутии, които показваме на посетителите.
Този път Айдахо не съумя да се овладее. Отметна главата си назад и високо се разсмя. Сиона също се усмихна, но Найла продължи да гледа замислено; останалите от взвода на Говорещите с риби затвориха тесен кръг около тях.
Смехът оказа странно въздействие върху Гарун. Той наведе глава и силно притисна ръцете си една в друга, но голата успя да забележи, че те треперят. Когато наибът погледна отново към него, веждите на Айдахо бяха смръщени. Внезапно бе станал сериозен, сякаш смазвайки с някакъв ужасно тежък ботуш егото на другия. В очите на музейния свободен се появи внимателно очакване. Без да може да си обясни причината за него, Айдахо си спомни фраза от Оранжевата Католическа Библия и я произнесе наум като въпрос към самия себе си:
Покорните ли са онези, които ще останат след нас и ще наследят вселената?
Гарун се окашля и попита: