Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
— Всяка жена, независимо от възрастта й, дъще — потвърди тя разсеяно. Пеливар?
— Благодаря — отвърна Сеган и добави колебливо, — майко. — Приклекна в съвсем бегъл намек за реверанс и бързо се отдалечи. Егвийн зяпна след нея. Какво пък, все някакво начало.
— Нямам нищо против да опъна платна срещу Пръстите на Дракона в тъмното, ако потрябва — изсумтя Сюан. — обсъждали сме го; претеглихме всички опасности и все едно, едва ли е нужно човек да пробва дали няма да стане храна за чайките, просто за разнообразие. Но не ти трябва да подпалиш пожар на палубата, за да стане по-интересно. Да хванеш лъвориб в мрежата не ти стига. Не, трябва да напъхаш и някоя каракуда в пазвата си в добавка. Не ти стига да нагазиш сред ято сребруши, ами…
Егвийн я прекъсна.
— Сюан, смятам, че трябва да кажа на лорд Брин, че си се побъркала от любов по него. Просто ще е честно да го знае, не мислиш ли? — Сините очи на Сюан се опулиха и устата й замърда, но излезе само нечленоразделен грак. Егвийн я потупа по рамото. — Ти все пак си Айез Седай, Сюан. Опитай се да съхраниш поне малко достойнство. И се опитай да разбереш нещо за тези Сестри в Андор. — Тълпата отново се раздвои и тя зърна Талманес на друго място, но пак в края на павилиона. И този път сам.
Стараейки се да не бърза, тя тръгна към него, като остави Сюан все още задавена в неясното си ломотене. Красив чернокос слуга, чиито широки вълнени панталони не можеха съвсем да скрият изпъкналите му прасци, предложи на Сюан димяща сребърна чаша върху поднос. Наоколо се движеха други слуги с други сребърни подноси. Поднесоха все пак напитки, макар и малко късно. Твърде късно беше за целувката на мира. Не чу какво каза Сюан, докато грабваше чашата, но ако се съдеше по това как младежът се дръпна и вдървено започна да се кланя, явно го бяха пернали най-острите трески от яда й. Егвийн въздъхна.
Талманес стоеше скръстил ръце и наблюдаваше суетнята наоколо с насмешка, но очите му не се усмихваха. Изглеждаше готов да се взриви от енергия, но очите му гледаха уморено. Щом го доближи, той сгъна почтително крак, но в гласа му се долови лека ирония, когато й каза:
— Днес променихте една граница. — Мъжът се загърна по-плътно в наметалото си срещу ледения вятър. — Тя винаги е била… подвижна… между Андор и Муранди, каквото и да показват картите, но Андор никога досега не е слизал толкова много на юг, с толкова войска. Освен по време на Айилската войиа и на Войната на Белите плащове, разбира се, но тогава е било само пътьом. Задържат ли се тук за месец, новите карти ще показват друга линия. Вижте боричкането сред мурандийците, как ухажват Пеливар и спътниците му не по-малко от Сестрите. Надяват се да си създадат нови приятелства, които ще им трябват в бъдеще.
За Егвийн, която се стараеше да скрие внимателното си наблюдение на всеки, който можеше да наблюдава самата нея, като че ли всички благородници, мурандийски, както и андорски, бяха насочили целия си интерес към Заседателките, които бяха обкръжили. Във всеки случай, тя имаше малко по-важни неща на ума си, отколкото някакви си граници. Важни за нея, ако не за благородниците. Освен в много редки моменти, всички Заседателки оставаха скрити зад главите на обкръжилите ги. Само Халима и Сюан като че ли я забелязваха. Въздухът бе изпълнен с врява като от ято разбунени гъски. Тя сниши глас и заподбира думите си предпазливо.
— Приятелите винаги са важни, Талманес. Ти си добър приятел на Мат, а вярвам — и на мен. Надявам се, че това не се е променило. Надявам се, че не си казал на никого неща, които не бива да казваш, — Светлина, наистина се бе разтревожила, иначе нямаше да е толкова пряма. Оставаше само да го попита направо какво си говореха с Пеливар преди малко!
За щастие той не й се присмя като на някоя досадно бъбрива селячка. Макар че сигурно си го помисли. Огледа я много сериозно, преди да заговори. Много тихо. И той разбираше малко от предпазливост.
— Не всички мъже са клюкари. Кажете ми, когато пратихте Мат на юг, знаехте ли какво ще правите тук днес?
— Как бих могла да го знам преди два месеца? Не, Айез Седай съвсем не са всезнаещи, Талманес. — Надявала се беше да се случи нещо, което да я постави на сегашното й място, замисляла го беше, но не беше го знаела, не и тогава. Надяваше се също така, че той наистина не се занимава с клюки. Някои мъже не го правеха.
Романда понечи да тръгне към нея с твърда крачка и мразовито лице, но Арател я пресрещна, хвана я под мишницата и не позволи да я избутат встрани, въпреки изумлението на Романда.